Нова монография, посветена на Райна Кабаиванска, я определя като "Весталка на операта"

Предаването "Неделен следобед" чества Деня на българската независимост с почит към един от най-независимите и достойни хора на изкуството, родени в България. Празничното издание на 22 септември от 14 часа е изцяло посветено на легендарната, прочута в целия свят българска певица, на чаровната и харизматична жена, на недостижимата актриса, отдаден педагог и изключителен човек – Райна Кабаиванска.

Неотдавна на родния книжен пазар се появи ново издание, посветено на Кабаиванска и озаглавено "Весталка на операта". Младият автор – тенорът Ангел Антонов, е солист на Националния оперен театър в София. И страстен почитател на Кабаиванска - още от ученическите си години. Книгата интригува още с красивата снимка на корицата, но съдържанието ѝ съвсем не е за пренебрегване. Позволявам си да препоръчам това четиво на всички, дори на онези, които не са запалени оперомани или страстни "фенове" на великата Кабаиванска. Това не е поредната банална биография, изпъстрена с дати, премиери, постановки, партньори, диригенти и съответните цитати от възторжени рецензии в реномирани световни издания. Ангел Антонов предлага увлекателен и вдъхновен текст, посветен на вокалното и актьорско майсторство на голямата певица. Антонов се е подготвял от десетилетия, издирил е и е прослушал огромно количество записи, успял е да гледа спектакли с участието на голямата прима в последните години на кариерата ѝ в Европа. Той представя чутото и видяното от гледната точка на певец, артист и музиколог. Ярката авторска позиция по отношение на всяко превъплъщение на Кабаиванска; интелигентните и детайлни професионални анализи на вокалните и драматични образи са впечатляващи.

Книгата е написана с огромна любов и искреност и действително е "трогателен и етичен жест на преклонение", както я определя проф. Боянка Арнаудова. Творческият път на любимата звезда е представен чрез нейните изключителни интерпретаторски постижения – ролите, но не в хронологичен ред, следвайки биографията ѝ, а по автори и значимост на партията. След въведението, атрактивно озаглавено "Защо Райна Кабаиванска е "изпуснала много влакове" и няколко страници с биографични данни, следват главите: "Вердиеви роли", "Пучиниеви роли", "Веристични образци", "Белкантов репертоар" и тъй нататък – до специална глава, посветена на Кабаиванска и нейната Ханна Главари от "Веселата вдовица". На въпроса защо е избрал такъв специфичен и нетрадиционен подход, Ангел Антонов казва:

"Аз мисля, че всъщност това е подходът на артиста към една роля. Когато един оперен певец (сериозен и достатъчно интелигентен) започне да готви една роля, той първо подхожда към музикалния текст – да извади всякаква информация, която музикалният текст дава. При големите композитори има такива невероятни музикални акценти, които ти показват точно кога трябва да си обърнеш главата и кога трябва да направиш жест. И всичко това го има в музиката. В същото време ти изучаваш малко епохата, събираш информация за персонажа, слушаш записи на най-добрите интерпретатори на тази роля. Започваш да мислиш за твоя вече индивидуален подход към ролята. И всъщност аз и по този начин я написах книгата – тръгвам първо от автора, какъв е бил замисълът на автора. Тъй като госпожа Кабаиванска винаги казва: "Трябва да се чете музиката, трябва да си верен на автора". Изобщо при нея това е мото и аз много държах на това. Аз много съм слушал нейните интервюта, в които тя разказва какъв е бил нейният път към ролите. И съм се опитал именно по този начин да напиша книгата. Много държах да има съпоставки с други певици, защото артистът не е изолирано явление, той е част от един контекст".

Книга, в която по този начин е представен и анализиран творческият път на голяма оперна звезда, допълнен от вълнуващи изказвания на няколко от най-изявените ѝ ученици и подробна дискография на финала, е изключително ценно четиво, което би било полезно и приятно не само на професионалните музиканти, журналисти и музиколози. Тя разкрива на "другите", на широкия кръг от читатели истината за света на операта. За принципите и законите на гилдията, за специфичния манталитет и сложните отношения, за блясъка на славата и перипетиите, които го съпътстват. А аз, след като я прочетох, просто поисках да възкликна заедно с Ангел Антонов – да живее операта! Да живее Кабаиванска!

Целия разговор можете да чуете в звуковия файл. В предаването на 22 септември са включени уникални регистрации на Райна Кабаиванска, запазени в Златния фонд на БНР. Очаквайте продължение и в "Неделен следобед" на 29 септември.