Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Какво да правим с паметта и с историята

Международна научна конференция в памет на проф. Ивайло Дичев на тема "Поп култура, поп политика: дигиталният обрат" се проведе на 4 и 5 октомври. Тя бе организирана от ФЖМК, катедра "Културология" и Мрежата за културни изследвания. В "Мрежата" на програма "Христо Ботев" за нейното значение говорим с доц. Жана Попова и доц. дн Вяра Ангелова.

Жана Попова: "Темата ни е свързана с последните изследвания, които правихме с проф. Ивайло Дичев, свързани с поп култура, поп политика и какво се случи в дигиталната област с тях. Тръгнахме от тези популярни образи на президентите, които израснаха от средите на поп културата. Има много примери, но, докато работихме по този тригодишен проект,  всъщност се оказа, че поп културата е навсякъде, което не ни изненада, само че в нея се оказа, че има много интересни феномени, които могат да се изследват."

В конференцията взеха участие изследователи от различни европейски университети, учени от Северна Македония, Латинска Америка и САЩ.

Около какво се обединихте

Жана Попова: "По-лесно е да кажа около какво спорим. Получиха се много интересни дискусии около промените в това какво прави държавата, какво се е случвало с разбиранията за публичност от 40-те години на миналия век до днешно време, със социалните мрежи. Това е нещо, за което не си даваме сметка, за това колко промени сме преживели през този дълъг период от време, и от друга страна, се постави въпросът какво да правим с историята. Цялата тема на първата част от нашата конференция, свързана с популизма, по някакъв начин е свързана с този въпрос: "Какво да правим с паметта и с историята".

Хубаво е това, че всъщност всички тези явления и на партиите, които се появяват от историческите паркове, и на зелените движения – претърпяват много сериозни промени, които трябва да изследваме."

Български закон за професионалните журналисти от 1941 година: Действия и последици

Вяра Ангелова: "Този закон, който аз изследвам, е слабо познат, да не кажа почти непознат. За един изследовател това е златна мина и заради това си позволих да го предложа на конференция, която наглед няма общо с подобна тематика, защото, както правилно отбелязахте, дебатите върху това дали все пак не е време да си направим нашата журналистическа професия регулирана, са много актуални към днешна дата, защото част от хората смятат, че по този начин ние ще решим както вътрешните си проблеми на гилдията и ще очистим редиците от разни самозванци, които не харесваме, от една страна, от друга страна, ще решим проблема с дигиталния сектор, пълен с инфлуенсъри, блогъри, влогъри, които работят на нашето поле. И на трето място, естествено, си мислим, че така ще решим проблема с аудиторията, която все повече, за съжаление, уби доверието си в медиите. 

И съответно попаднах  на този закон, който е приет на 7 март 1941. Разбира се, 1941 година е много сложна за България. Това се случва само седем дни, след като страната ни се присъединява към Тристранния пакт и както можете да се досетите, примерът, моделът, който следваме, е в изцяло в примери от Хитлерова Германия, на фашистка Италия, на държави, които по това време са приели подобни закони, които регламентират първо, правото да се наречеш професионален журналист, след това каква е дейността на такъв професионален журналист, какви санкции би претърпял той, ако не изпълнява своята дейност както трябва, и разбира се, какви са взаимоотношенията с държавата.

Ще кажа, че ако четем този закон, ако не знаем контекста, даже си мисля, че можем да го промушим и да го гласуваме днес. Акцентът му, а и в мотивите за приемането му, се подчертава, че е основно за осигуряване на материалната стабилност на журналистите, говори се за необходимостта от колективни трудови договори. Политическият момент е очистен. Но в същото време, когато видим практиките отдолу, ще стане ясно, че се формира една специална комисия по неговото приемане, в която има само двама журналисти, а другите представляват държавата чрез Дирекцията по пропагандата и на съда.

Как се приема този закон от средата на самите журналисти обаче?"

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.

Снимки – Философски факултет на СУ

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Какво не достига в живота на християнина

Наистина има хора, които живеят в Бога и за Бога и законът на вечната правда е непрестанно техен спътник, но дори и тези помазани души не са съвършени и винаги има нещо, което не им достига, за да стигнат до съвършенство. Тази истина се доказва и от днешното евангелско четиво, в което се разказва за един юдейски законник, който от малък е закърмен с..

публикувано на 24.11.24 в 09:35

За семейството с любов

В студиото на "Семейно радио" изгрява слънце от любов по време на гостуването на фамилията на актьора и баща за пример Димитър Иванов-Капитана. Семейната среща е в навечерието на "Беше ми 100лично" в зала 1 на НДК на 25 ноември – първият комедиен спешъл за един от най-успешните стендъп комици и единствен вентролог в България. В..

публикувано на 23.11.24 в 13:04

Сталийска махала – между миналото и бъдещето

Село Сталийска махала се намира на 10-ина километра от общинския си център Лом и е най-голямото село в общината. Преди години в него са живеели около 5 хиляди човека, днес жителите са малко над 1100. През 1474 г. възниква Ефляковча (Влашка) махала със 7 къщи на левия бряг на река Лом. Първите заселници са дошли от Румъния /Влашко/ и затова името..

публикувано на 23.11.24 в 11:05
Ирина Морозовская

Ирина Морозовская: Моята одеска война е обикновена

В "Мрежата" гостува Ирина Морозовская, която е психотерапевт, известен бард, но най-вече одеситка. Проведох разговора си с нея на 19 ноември, ден след като руските окупатори отново атакуваха с ракети Одеса –  най-големия  черноморски град на Украйна. Има загинали и много ранени. На 19 ноември в града беше обявен траур. Аз следя нейните..

публикувано на 23.11.24 в 08:50
адв. Елка Пороминска (вдясно) и Анелия Торошанова

Предоставяне на правна помощ от адвокат на граждани със затруднено материално положение

В рубриката "Съвети на адвоката" на "Законът и Темида" адв. Елка Пороминска , председател на Асоциацията за жените адвокати и основен консултант на предаването, разяснява предоставянето на  П РАВНА ПОМОЩ от адвокат на граждани, които са със затруднено материално положение, за защита пред съд и извън съда. В Закона за правната помощ и Гражданския..

публикувано на 22.11.24 в 13:30