В ефира на "Нашият ден" проф. Амелия Личева, поет, главен редактор на "Литературен вестник", директор на Софийския международен литературен фестивал и декан на Факултета по славянски филологии на Софийския университет, разгледа необходимостта от промени в програмите по литература и въвеждането на нови предмети в българските училища в чужбина и страната.
По думите на проф. Личева, проблемите в съвременното образование по литература са многопосочни. Една от най-сериозните трудности е свързана с разбирането на текстовете от учениците. Това е наблюдавано и в международните изследвания, като PISA, които многократно показват ниските резултати на българските ученици по отношение на функционалната грамотност. "Бях един от оценителите в последната PISA. Виждах как децата масово отговарят неправилно на елементарни задачи, като определяне на работно време, което е показателно за сериозния проблем с разбирането на прочетеното", споделя проф. Личева. Според нея е належащо програмите да се ориентират към развитие на мисленето и аналитичните способности на учениците.
Друг важен аспект, който проф. Личева обсъди, е въвеждането на нов предмет по родолюбие за българските училища в чужбина, обявено от министъра на образованието. Тя подчерта, че програмите по литература вече имат за цел да формират патриотична гордост у учениците, което само по себе си не е лошо. "Проблемът е, че живеем в 21-ви век и подобен подход често не стимулира толерантност към различията и осъзнаване на съвременните проблеми", допълни тя.
В предаването проф. Личева отбеляза, че младите хора често не откриват своите интереси и проблеми в старите литературни произведения, което води до липса на ангажираност и отдръпване от четенето.
Тя подчерта нуждата учениците, особено в ранна възраст, да имат достъп до текстове, които са съобразени с техните интереси и се отнасят до съвременната действителност. "Иначе няма как да ги спечелим за четенето. Винаги ще има процент деца, които вкъщи са насърчавани да четат и обичат литературата, но това не е достатъчно за масовото образование", поясни проф. Личева. Тя подчерта, че настояването за четене само на класически произведения често има обратен ефект.
"Ако искаме те да четат само класика, няма как да стане, много често ние ги отвращаваме от литературата и по-късно сме ги загубили."
Чуйте разговора в звуковия файл.
Какво се случва с незаконно строителство на метална конструкция на покривна тераса в софийския квартал "Овча купел", ул. "Народно хоро"? Предприети ли са законосъобразни действия от районната администрация по изпълнението на дадени предписания от Дирекцията за национален строителен контрол? Продължаваме темата от 15 ноември 2024 г. Какво се случва..
В рубриката "Разговорът" днес имаме удоволствието да ви представим една от онези личности, които със своето присъствие преобразяват обикновения ден в нещо невероятно. Здрава Каменова е актриса, драматург и писател, която чрез своята уникална способност да разказва истории, създава своята пътуваща вселена от думи . Нейните истории са пулсации между..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Това е осмото издание. В днешната осма рубрика , посветена на актуалната съдебна..
Днес, 28 март, в "Мигранти с таланти" ви срещаме с Елена Бурмицкая, която е родена в Украйна, като нейните родители са наполовина руснаци и наполовина украинци. На 13 години Елена се мести в Русия, където израства и завършва специалност "Право" като магистър. Преди 15 години, заедно със съпруга си, Елена се установява в България. Тя има над 22 години..
По традиция, която води началото си от 1962 година, на 27 март отбелязваме Световния ден на театъра. В този ден Съюзът на артистите в България присъжда..
"Росен Кукушев умело създава своята поетическа действителност от исторически алюзии, литературни реминисценции и споменавания. Това са стихове, написани с..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
