Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството.
Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с Красимир Костов часове преди необичайната презентация "Анатомията на изкуственото същество".
Събитието, организирано от платформата за наука "Рацио", ще се проведе днес (14 януари) от 19 ч. в клуб City Stage.
Коцев е специалист по киберсигурност, част от класацията на 100-те най-влиятелни IT специалисти в България за 2023 година и отличен с наградата "30 под 30" на "Форбс" за създаването на платформата "Кикимора". Той ще бъде един от представящите презентацията "Анатомията на изкуственото същество", посветена на изчезващата граница между човешкия вид и съвременните езикови модели и техните синтетични признаци на живот.
По думите на Коцев идеята на събитието е да даде перспектива за посоката на развитие на този тип технологии, като за целта в реално време ще бъде създадено изкуствено същество, чиито характеристики ще бъдат разгледани заедно с аудиторията.
Според Коцев рискът от изкуствения интелект не е това, че ще ни изтребят киборги. Рисковете са много по-човечни и се изразяват в невъзможността на много хора да се адаптират към новите технологии.
"Както системите се ъпдейтват редовно, така и човешкият вид трябва да ъпдейтва своя софтуер", казва Коцев, според когото най-голяма заплаха днес е отнася до киберсигурността. Хората трудно различават фалшивото (дийпфейк) от реалността.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В Отворено писмо о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от Постановление № 407/22.11.2024 на МС , с което всички..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с Лида Тенева – опитен изследовател, който посвещава професионалния си живот на изучаването на океанските екосистеми и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
