В днешното издание на предаването "Време за наука" разгледахме темата за "данък наследство" и семейните фантоми. Обсъдихме как от родителите си наследяваме не само външни белези като цвета на косата и очите, но и дълбоки емоционални травми и нерешени конфликти, чиито корени често се крият далеч преди нашето раждане.
Съществуват различни терапевтични подходи, които се занимават с предаването на травми от поколение на поколение. Един от тези методи са семейните констелации – инструмент за разплитане на сложните възли в семейните истории и за осъзнаване на дълбоките връзки с нашите предци. За да разберем по-добре този подход, разговаряхме с Тотка и Румен Янкулови, които споделиха своите наблюдения и опит в ефира на "Време за наука".
"Първото нещо, което искам да кажа, е, че ние сме свързани с нашите предци по много интересни начини и далеч отвъд това, което виждаме в своето ежедневие", сподели Румен Янкулов. "Методът на семейните констелации ни показва, че всички важни събития и особено травматичните моменти в живота на нашите предци оставят отпечатък, до който ние имаме достъп. Те често влияят на нашите собствени решения, поведение и емоционални състояния, дори и без да го осъзнаваме."
"Най-важни за всеки от нас са тези, които са ни дали живот", отбеляза Тотка Янкулова. "Всеки човек е свързан със своето първично семейство, с корените си. Имаме дълбоко усещане, че дължим нещо на тези хора – онези, които са ни предшествали. Несъзнателно правим много неща в живота си, за да възстановим баланса или да изпълним някакъв неписан дълг към тях."
В заключение темата за семейните констелации поставя важни въпроси за нашето наследство – не само генетичното, но и емоционалното.
Слушайте!
B нaчaлoтo нa 2025 г. в oблacттa нa изĸycтвeния интeлeĸт нacтъпи ceнзaциoннo cъбитиe. Изнeвидeлицa cpeд нaй-дoбpитe пpилoжeния ce пoяви нeвpoннaтa мpeжa DеерЅееk, ĸoятo ce пpeдcтaвя пo-дoбpe oт дoбpe пoзнaтaтa СhаtGРТ нa ОреnАІ. B cъщoтo вpeмe тя e aбcoлютнo дocтъпнa в Бългapия, нe изиcĸвa aбoнaмeнт и e paзpaбoтeнa cъc cъвceм мaлĸo финaнcoви..
Исландци откриват Америка преди Колумб... три пъти. Това се случва около 1000-а година, тоест почти пет века по-рано. Първият европеец, видял американските брегове, е викинг на име Гунбьорн. Той плавал от Норвегия до Исландия, но поради буря акостирал при един от островите, принадлежащи на Северна Америка. Това събитие датира между 876 и 933 г. Ерик..
Три български ученички ще представят научните си разработки на един от най-престижните конкурси за млади учени – Международния научен и инженерен панаир Regeneron 2025, който ще се проведе през май в Кълъмбъс, Охайо. Те ще имат възможност да се включат в световното изложение, след като спечелиха първите три награди на тазгодишното издание..
Много пъти в "Познати и непознати" сме говорили за антисемитизма и различните му прояви, както и за най-ярката от тях – Холокоста. Връщали сме се назад в историята и сме разказвали за изгонването на евреите от Египет, за робството им във Вавилон, за едикта на Едуард I, наредил изгонването на всички евреи от Англия и довел до масови арести и екзекуции..
В "Покана за пътуване" започнахме прелюбопитния разговор с журналистката Мира Баджева за една не особено позната част от Африка – Замбия, Малави, Танзания. Тя ни разходи из резервата в Замбия Южна Луангва. Но разказът бе толкова интересен, че не стигнахме до Малави. Днес ще поправим тази несправедливост към държавата в Източна Африка. Езерото Малави..
Какви опасности за свободата на изразяване и демокрацията крият предложените за гласуване в НС през тази седмица проектозакон за "чуждестранните агенти"..
Какво е "соросоид" и наистина ли е застрашена демокрацията у нас и в Европа, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" доц. Георги Лозанов ,..
"И все пак, въпреки цялата многотия от възможни модуси на превода, отвъд препирните за чуждото и родното, предаването на стила на писателя, неизбежния..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
