Много пъти в "Познати и непознати" сме говорили за антисемитизма и различните му прояви, както и за най-ярката от тях – Холокоста. Връщали сме се назад в историята и сме разказвали за изгонването на евреите от Египет, за робството им във Вавилон, за едикта на Едуард I, наредил изгонването на всички евреи от Англия и довел до масови арести и екзекуции на лидерите на общността. Разказвали сме и за едикта от Гренада, с който през 1492 година. от Испания се изгонват евреите, отказали да приемат християнството. Но най-много сме разказвали за антисемитизма през ХХ век и за Холокоста.
За съжаление се налага да не преставаме да разказваме и за антисемитизма на XXI век, правейки го с надеждата, че никога вече няма да сме свидетели на това срамно деяние Холокост или на какъвто и да е геноцид към който и да е народ. И докато съществува речта на омразата срещу съседа с различен етнически произход, докато се отричат доказани исторически факти като съществуването на концентрационните лагери през Втората световна война, ще се налага да говорим – така както го сторихме и в едно от последните издания на "Познати и непознати".
По традиция гост в предаването е д-р Максим Бенвенисти – директор на Института за съхранение на паметта за Холокоста към ОЕБ "Шалом". Защо се отрича Холокоста – с този въпрос тръгва и разговорът ни с него:
"Когато фактите говорят, и боговете мълчат" – банализиран израз, но верен. Фактите и доказателствата за нацистките зверства съществуват. Достатъчно е само да изброим имената на Аушвиц (Освиенцим), Дахау, Треблинка. При отбелязване на 75 години от Холокоста се срещнахме с една от малкото оцелели от Аушвиц – Жужана Сергеенко, еврейка от унгарски произход – унгарска еврейка в архива на "Познати и непознати" пазим този разказ като живо свидетелство и неоспорим факт. Припомняме го отново.
"Историята ни учи, че не се учим от уроците на историята", каза преди десетина години пред БНР д-р Бенвенисти. И все пак, с днешна дата, кой е най-големият урок, който сме научили (или не) от Холокоста – с това продължи и разговорът ни с него.
Примерите за съвременните прояви на антисемитизъм са много, виждаме ги по стените с пречупени кръстове и витрините с жълти звезди. Слава Богу, медиите не мълчат, макар и да отразяват само фактите, без да инициират задълбочен разговор за причините за появата им. Говори се за явните прояви на антисемитизма, но не и за скритите.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя..
Отиваме в града на липите, където днес отбелязват Световния ден на социалната работа с празничен концерт в Държавната опера – Стара Загора. На..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
