Нашият екип никога не е оставал далеч от най-сериозните и важни дискусии в обществото на тема "здраве". Една от тях – разграничаването и систематизирането на видовете полова принадлежност, бяха обект на разговор за транссексуалните хора и особеностите на тяхното физическо и психично здраве.
Заедно с госта – акад. Владимир Овчаров, акцентирахме върху анатомичните промени, които настъпват при смяната на пола, отговорихме на въпросите защо се раждат деца-хермафродити и какви са обществените нагласи към различните?
Акад. Овчаров е анатом по специалност, бивш ректор на Медицинския университет в София и изявен учен, дълги години посветил на различията в мозъка и междинните състояния при двата пола. Например, в поведението, зависимо от пола, той открива разлики в детските игри, в когнитивните способности, пространствената ориентация, точността на уцелването и математическите способности. "Различия, формирани от праисторически времена" – твърди ученият.
"Мъжете са били ловци, което изисква дълги преходи, добра пространствена ориентация, бързи животоспасяващи реакции и добър мерник. Жените са оставали в местата за живеене, грижили са се за децата и възрастните, общували са и са добили добри речови умения" – подчерта акад. Вл. Овчаров. И обобщи: "Несъмнено това е довело до полово специфични различия и свързвания между нервните клетки и формирането на различни невронални вериги и мрежи."
Дискусията в поредното издание "За здравето" акцентира основно върху физиологичните и анатомични промени, свързани с пола и неговата промяна, но отделихме време и за психиката и специфичните емоционални прояви. С коментар в разговора се включи и психиатърът д-р Фани Цуракова. Тя подчерта, че тези проблеми дълги години са били неглижирани, оставали някак си встрани от вниманието на психиатрите. "Литературата и киното засилиха интереса към тези проблеми и отключиха диалога по темата. Пример – книгата и филма "Полет над кукувиче гнездо", обобщи д-р Цуракова.
Цялата съботна среща в ефира на програма "Христо Ботев" премина в дух на толерантност към различията и различните и с финалния съвет на нашите гости: бъдете такива, каквито ви е създал Господ, но помнете, че винаги имате право и на друг избор!
Следващото издание "За здравето" отново ще изведе на "гребена на вълната" значими теми в дерматологията: зимни алергии, въздействие на мръсния въздух върху кожата, татуировки, ботокс?! Гост – доцент Жана Казанджиева, завеждащ клиника в Александровска болница.
Темата в това издание на "Време за наука" е една от най-дискомфортните човешки емоции – срамът. Сигурно няма на този свят човек, който поне веднъж да не се е червил, да не е изгарял от срам, а ако има такъв човек, вероятно е социопат. Знаем за какво служи страхът, за какво ни предупреждава болката. За какво ни е срамът се питаме във..
Не от вчера бизнесът у нас алармира, че изпитва недостиг от квалифицирани кадри. В края на миналата година Министерството на образованието и науката предложи 61.32% професионални паралелки в план-приема за гимназии за учебната 2025/2026 г. – най-високият досега процент. Дали това е достатъчно като мярка да повиши интереса на младите хора към..
"Най-важното през целия ми живот е било, че никога не съм спирал да търся нови решения и да уча. Най-важното е да не спираш да упражняваш знанията, които имаш, да търсиш начин да ги надградиш, за да правиш нещата по-лесни, по-прости и по-сигурни. Така растеш!" – това е изводът, който инж. Емил Митев прави на този етап от живота си. Той е носител..
Главен асистент Силвия Георгиева от Университета за национално и световно стопанство, катедра Предприемачество, неотдавна беше в любимия ми щат Гуджарат, за да преподава в тамошния университет. Тъй като не съм ходила в Ахмедабад след ковид пандемията, нямам търпение да я разпитам за този най-голям град в щата, който е и на седмо място в огромна..
Само три години след създаването на Софийския университет са сформирани катедрите по ботаника (1891) и зоология (1897). За десет години броят на катедрите се удвоява и те осъществяват обучение на студенти в рамките на Физико-математическия факултет, в специалността Естествена история. През 1944 г. специалността се разделя на две – Биология и..
Професор арх. Тодор Кръстев, почетен член на Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места (ИКОМОС) и експерт по Световното..
Тази година се навършват 130 години от създаването на организираното туристическо движение в България. По повод на този юбилей, срещаме се с председателя..
Отиваме в града на липите, където днес отбелязват Световния ден на социалната работа с празничен концерт в Държавната опера – Стара Загора. На..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
