Златни страници от творчеството на Петко Стайнов

Снимка: архив

На 1 декември се навършват 120 години от рождението на един от патриарсите на българското професионално композиторско творчество - академик Петко Стайнов. По този повод в предаването "Алегро виваче" започна поредица, в която представяме някои от най-ярките му творби и слушаме негови изказвания, съхранени в Златния фонд на БНР.

Петко Стайнов е роден през 1896 година в Казанлък, в състоятелно семейство. На 5-годишна възраст наранява окото си и поради неумело лечение постепенно губи зрението си, въпреки операциите у нас и в чужбина. През 1906 година постъпва в Института за слепи в София. Там получава  солидно музикално образование - учи флейта при Димитър Хаджигеоргиев, по-късно при Никола Стефанов, цигулка при капелмайстора Швертнер, пиано при Мила Бъчварова, а след това и при Андрей Стоянов. Пее в хора на Института, свири в оркестъра, присъства на много музикални събития в столицата, което обогатява музикалната му култура.

След завършването на Института за слепи остава в родния си град 4 години - занимава се с музикално-теоретични дисциплини самостоятелно и свири на пиано. В същото време дирижира местния хор и за него създава първите си хорови песни, все още повлияни от градската лирика, в общ тон, по стихове на известни наши поети.

През 1920 година Стайнов решава да продължи образованието си и да се посвети изцяло на музиката. Заминава за Германия - първо учи в частния музикален лицей на слепия музикант д-р Менке в Брауншвайг, а изучава хармония и пиано в частната консерватория “Розановски“. След това постъпва в Дрезденската консерватория - там учи  при клавирния педагог Мюнх и теория при Волф. Получава солидно музикално образование и композира първите си творби - две части от струнен квартет, секстет, част от струнен квинтет, но тези творби по-късно  са изгубени.

През 1924 година Петко Стайнов се завръща в родния си град, отново дирижира местните любителски хор и оркестър, организира любителски оперетен театър. Композира първата си оркестрова пиеса - сюитата „Тракийски танци“. Много са и хоровите песни, създадени по онова време, които показват търсенията на бъдещия голям хоров майстор. Някои от тези песни се изпълняват и до днес и много се харесват на певците и на публиката - с близкия си до фолклора стил, настроение и мелодичност.

Чуйте още интересни подробности за живота и творчеството на Петко Стайнов в звуковите файлове:











Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!