Къде се пазят спомените на Родното радио

Първият закон, който разрешава радиоразпръскването в България е от пролетта на 1927 г. До края на 1929 г. обаче в страната ни няма радио. Причината е, че не е имало техническо средство, за да бъде осъществен процеса. Едва когато се появява първият маломощен предавател се чуват и първите думи в ефир. Те гласят: „Ало, ало, Радио София. “ Музеят за история на радиото в България е място, в което освен документите, има и голям набор от звуци. Не само музика, но и гласовете на много от хората, свързали живота си с радиото като институция, каза авторът на книги за историята на радиото Антоанета Радославова-Дойчева, която е била и дългогодишен музикален редактор в БНР.

Техниката е била първопричината за появата на радиото, но радиото без програма не е радио. Затова в музейната експозиция се съхраняват гласовете на тези, които са отдали от няколко до десетки години от професионалния си живот на тази институция, допълва Антоанета Радославова-Дойчева.

От Музея за история на радиото в България канят всички, които могат да дарят снимков материал, да разкажат за работата си в радиото, за предаванията, които са създали, за проблемите, които са имали.

Експозицията, представяща историята на радиото в България е резултат, както на целенасочените усилия на Факултета по журналистика към СУ, така и на помощта на дарители - дългогодишни радиоработници и приятели на Радиото.

Още за историята на радиото в България – чуйте в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!