Забравените тенори на ХХ век: Джон Маккормак

Първата оперна звезда  на ХХ век е безспорно Енрико Карузо! Навсякъде той е бил посрещан като съвременните поп звезди - огромни тълпи обожатели са го чакали на пристанищата и гарите, правил е концерти с хилядна публика на открито, пресата се е интересувала от творческия  и личния му живот, дори и мафията се интересувала от него. Но в същото време, колкото и да е невероятно, е имало още един тенор със същата слава и популярност - ирландецът Джон Маккормак. Той също е бил известен оперен тенор, но като че ли обожанието към него се е дължало на многобройните му концерти, на които е изпълнявал с голямо майсторство освен класическия репертоар и много ирландски народни песни и популярни песни. Това е предизвиквало фурор сред публиката. Така че по известност той е съперничел на Карузо.

Джон Франсис Граф Маккормак е роден на 14-и юни 1884 г. в Атлоун /Ирландия/ и е четвъртото от 11 деца в семейството. От малък пее в църковни хорове - и в родния си град, и в Дъблин, където семейството се премества. В църковния хор на катедралата Сейнт Мери е открит като певец през 1903 година и е удостоен със златен медал на Националния музикален фестивал. Една година учи при Джеймз Джойс, а през 1905 заминава за Италия. В Милано е ученик на Винченцо Сабатини, с когото работи върху контрола на дишането –качество, с което се отличава в певческата си кариера. Разказват, че  на един дъх е можел да изпее 64 ноти в арията на Дон Отавио от „Дон Жуан“на Моцарт. През 1906 дебютира в операта в Савона в „Приятелят Фриц“ на Маскани, следващата година е Туриду от „Селска чест“ в Ковънт Гардън и се налага като най-младия тенор на театъра във водещи роли. След 3 години заминава за САЩ, където е приет възторжено като ярък изпълнител на италиански роли -  пее Едгардо, Алмавива, Пинкертон, Ромео, Каварадоси, Елвино на сцената на Метрополитън. През 1911 участва в световната премиера на „Натома“ от Херберт с партньорка Мери Гардън, прави турне до Австралия с трупата на Нели Мелба. Така се налага като най-известния лиричен тенор на своето време. Въпреки че пее на сцената до 1923 г., той все повече отделя време за концертните си изяви. В САЩ развива и огромна звукозаписна дейност, като в началото записва всичко на италиански език - дори и френските арии. Интересни са записите му на песни, съпровождани с цигулка, особено като се знае, че цигуларят е бил Фриц Крайслер.

Маккормак вероятно е най-много записваният певец на своето време. Участва и в радио програми, а в ерата на звуковото кино през 30-те години  участва и в няколко филма. Даже се установява да живее в Холивуд, още повече, че през 1917 става американски гражданин. През 1938 се завръща в Ирландия и с голям концерт в Роял Албърт Хол слага край на певческата си кариера. Но през Втората световна война изнася благотворителни концерти  за Червения кръст. Почина на 16-и септември 1945 г.

Заради голямата си благотворителна дейност Джон Маккормак е носител на много награди, особено на католическата църква, връчени му лично от Папа Пий ХI. В родния му град и в Дъблин има паметници в негова чест, а през 2014 Ирландия издаде  сребърни монети с неговия лик, по случай 130-годишнината от рождението му.

С  непретенциозност, дружелюбност и пълна естественост ме покори великият ирландец ... Тайната пред широката публика беше неговата искреност. Ако не можеше да изпее убедително една песен, той щеше да я изхвърли. Всяка песен си имаше специално послание от Джон, разказва неговият акомпанятор в последните години на дейността му - знаменитият Джералд Мур.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!