Въпросът дали има нужда от човека в Космоса и докъде могат да ни помогнат роботите за завладяването му, остава отворен. Проблемите са от няколко естества. Първият е дали човешкият вид е адаптивен към този вид „разходки“ и мисии. Срещу това стоят и едни огромни разходи. Съществува и един друг проблем – космическата радиация. Земята ни защитава от тях. Дори на Международната космическата станция космонавтите са сравнително добре защитени. Проблемите са свързани с рисковете за здравето, промишленото производство и цената.
Йорданка Семкова, д-р на физичните науки в Института за космически изследвания и технологии към БАН, коментира изследванията за космическата радиация:
Известно е, че в Космоса космонавтите получават радиационни дози стотици пъти по-високи от тези, който получават хората на Земята. Съществуват норми за космонавти и астронавти, които не трябва да бъдат надвишавани. Продължителността на полетите се изчислява и спрямо този фактор. Нашите и чужди изследвания показват, че при полет до Марс само по пътя до там и обратно космонавтите и астронавтите ще получат между 65 и 70 от максимално допустимата им за цялата им кариера доза.
Йорданка Семкова коментира и въпроса дали има малки и големи държави, когато говорим за космически изследвания:
Научните изследвания в Космоса са сфера на широко международно сътрудничество. То дава възможност на малки страни като България да участва в космическите изследвания. България участва в космическите изследвания от началото на космическата ера през 1950 до ден-днешен, поставяйки свои научни експерименти и изследвания в Космоса. Първият български научен прибор в Космоса беше изпратен през 1972 г. Той изследваше космическата плазма. Първата междупланетна мисия, в която България участва, беше "Венера Халей" към Венера и Халеевата комета. Днес България участва активно в изследвания на Международната космическа станция в областта на радиационните изследвания, но и също електромагнитната обстановка, материалознанието. Последното ни участие беше в проекта "Екзомарс" на европейската и руската космическа станция. В момента "Екзомарс" е в орбита около Марс. Там лети и български радиометър. Готвим се за участие в "Екзомарс 2020".
Цялото интервю на Ирина Недева с Пиер Дросар и Йорданка Семкова можете да чуете в звуковия файл.
Общинската избирателна комисия в Стара Загора е освободила член на Секционна избирателна комисия в града заради несъвместимост. В мъглижкото село Юлиево след сигнал от един от кандидатите за кметове в джипа на съпругата на негов конкурент бяха открити избирателни списъци. След подаден сигнал от една от политическите партии, че съпругата на кандидат..
ЦИК ще извърши проверка на всички регистрирани за участие в изборите за общински съветници и за кметове кандидати дали отговарят на изискванията. Това ще се случи до 10 часа на 28 ми септември, ден преди началото на предизборната кампания. Говорителят на ЦИК Росица Матева обясни, че ще се проверява и дали кандидатите нямат влязла в сила санкция за..
Властите трябва да работят по-активно за отстраняване на купения вот и да подобрят правната рамка за провеждане на предизборна кампания, заяви в интервю за БНР Нина Суомалайнен, ръководител на мисията от наблюдатели от Службата за демократични институции и права на човека на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Според..
В област Ловеч на предстоящите на 14 ноември избори за президент и вицепрезидент и народни представители в 176 от общи сформираните 269 секции ще се гласува машинно. Това стана ясно на проведената днес работна среща, свикана от областния управител на Ловеч Светослав Славчев, с участието на директора на ОДМВР – Ловеч Станислав Великов и председателя на..
Избори за членове на Европейски парламент от Република България през юни 2024 г.
Кой може да гласува за Народно събрание в изборите на 9 юни 2024 г.
Кои български граждани имат право да гласуват за членове на Европейския парламент на 9 юни 2024 г.
Гласуване по настоящ адрес в изборите на 9 юни 2024 г.
