Боян Петров остана завинаги в Хималаите

Как протече издирването ден по ден - обобщение на Таня Иванова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Екипът на алпиниста Боян Петров обяви край на спасителната операция за издирването му на 11-я ден от нейното начало. По-рано днес хеликоптер прелетя за последен оглед по маршрута между базовия и най-високия лагер под връх Шиша Пангма. Следи от Боян Петров не бяха открити.

През април Боян тръгна на най-амбициозната си експедиция - за тази година той беше планирал да изкачи три осемхилядника в Хималаите и два седемхилядника в Киргизия. Под първия от тях, обаче - Шиша Пангма, изчезна на 3 май. Тогава за последно е видян с бинокъл от базовия лагер в района на лагер 3. Няколко дни по-късно започна мащабна спасителна операция, в която бяха ангажирани властите на България, Китай и Непал, над 100 спасители и 3 хеликоптера.

"Планът беше да се върне на трети. Знам, че е нагоре без сателитния телефон, защото ходи сам и носи минимален багаж. Предполагам, че затова го е оставил", разказа на 7 май жената, с която Боян живее - Радослава Ненова.

След като той не се връща в базовия лагер до 3 май, както е било по план, трима души започват издирването му. На 6 май на 7350 м надморска височина са открити палатката и спалният му чувал. Времето рязко се влошава и издирването е прекратено. Същия ден в посолството на България в Пекин постъпва информация от Тибетската алпинистка асоциация за липсата на сънародника ни. Ден по-късно, на 7 май, Радослава Ненова публикува новината в профила си във Фейсбук. На 8 май група от трима шерпи тръгва да търси алпиниста. Достигат лагер 1, но спират търсенето заради лошо време. Същия ден нова група от шестима спасители се включва в издирването по настояване на българското външно министерство, със съдействието на китайските и на тибетските власти.

"Каквото имаме като възможност - контакти, връзки - и официални, и приятелски с ръководството на Китай - всичко сме заложили", уверява премиерът Бойко Борисов.Той разговаря с посланика на Китай в България за подсигуряването на трасе за хеликоптер, който да се включи в спасителната операция. Китайският дипломат в София Джан Хайджду обещава максимално съдействие по случая и уверява, че веднага след получаването на информация, са изпратени китайски спасители.

След интензивни дипломатически преговори, на 10 май Китай разрешава на непалски хеликоптери да летят над китайска територия, където се намира връх Шиша Пангма. Така екипът на Боян Петров и българската дипломация създават прецедент, който в бъдеще може да помогне на други, изпаднали в беда, алпинисти. Времето, обаче, отново не е в полза на спасителната операция и я забавя. На 11 май 100 души - сред тях най-добрите китайски алпинисти, медицински лица и планински спасители, се включват в издирването на Боян Петров - обявява посланикът на Пекин в София Джан Хайджоу след разговор с президента Румен Радев и предупреждава:

"Издигането на хеликоптер в планински район може да предизвика лавина, а това е опасно и за другите спасителни екипи. Затова за момента китайската страна смята, че най-сигурният начин за спасяване е по земя, с хора."

Въпреки опасността, на 12 май хеликоптерите успяват да прелетят над района на върха. Следи от Боян Петров не са открити. Няма я и палатката, забелязана дни по-рано в последния лагер под върха. От екипа на българина обясняват това така - или я е взел и е слязъл надолу, или вятърът я е издухал. Същия ден спасителите по земя достигат лагер 3, но не откриват нищо. На следващия ден Радослава Ненова призовава екипите да не рискуват живота си и да не продължават към върха. "Ако за Боян битката е приключила, нека си остане в планината" - пише на стената си във Фейсбук Радослава. Тя обяснява, че няма как над лагер 3 Боян да бъде намерен жив, и призовава спасителите да търсят на слизане в по-ниските райони. Въпреки това, те стигат на 10 метра под върха, не откриват ниши и на връщане, при лагер 3 намират първите вещи на българския алпинист - инсулина му, инсулинова помпа и тениска. "Практиката на Боян е да си загръща инсулина в тениската, тениската в чувала, чувала - в палатката. Вероятно, когато вятърът е разкъсал палатката, тогава са изхвърчали и тези предмети", пояснява Деян Петков, от екипа на алпиниста и добавя, че Боян може без проблеми да издържи няколко дни без инсулин.

На 14 май издирването продължава с претърсването между лагер 3 и лагер 2. Времето не позволява на хеликоптерите да се включат. На следващия ден подробно е огледан и последният район - между лагер 2 и базовия лагер. Няма следа от Боян Петров.

Днес преди обед хеликоптер, чийто допълнителен полет е платен от приятели на Боян, прелита за последно до най-високия лагер под върха. На връщане Кирил Петков, който участва в акцията заедно с баща си Петко Петков, обявява във видеообръщение във Фейсбук края на издирването:

"Невероятният екип, който направи опитите за спасяване, командирът от китайска страна, който водеше хората, които рискуваха живота си... Непалският пилот, който рискува живота си, летейки до височини, до които никога досега не е било летяно при този връх... Целият състав... Имаме 100 души, които ни чакат. Обявяваме края на мисията. Боян не беше намерен. Но това, което е невероятно, е, че създадохме прецедент как три страни могат да работят заедно. За всички алпинисти, които имат проблеми от тук нататък, правителствата на Китай и Непал вече нямат граница. Боян създаде този прецедент, който се надяваме, че ще спасява човешки животи в бъдеще и аз искам да благодаря на всички тези хора, които рискуваха живота си. С това ние обявяваме търсенето за прекратено. Боян е легенда! Всички българи – благодаря ви! Това е краят".

Боян Петров остана завинаги в Хималаите

Край на спасителната операция

Галерия

В Стара Загора отстраниха член на СИК поради несъвместимост

ЦИК ще провери всички кандидати дали отговарят на условията

Нина Суомалайнен: Властите в България да работят по-активно за отстраняване на купения вот

В 176 от 269 секции в Ловешка област ще се гласува машинно

Българско Национално Радио

СЪВЕТ ЗА ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ