„Нямах оръжие. Имах раница и статив” – така се нарича мащабната изложба с творби на български майстори на четката и длетото, открита в Националния военноисторически музей. Поводът за експозицията е 100-годишнината от Първата световна война и влизането на България в нея през 1915 година. Страната ни се включва в световния конфликт, водена от желанието за национално обединение на територии, населени предимно с българи. Тогава на фронта отиват и много художници, въоръжени с четки, бои и стативи.
Те са назначени към щаба на армията и към дивизиите, като тяхната роля е да отразяват бойния път на войската – разказва за Радио България д-р Даниела Цанкова-Ганчева, заместник-директор на музея. – Идеята е да се покаже победният поход на българската армия, но художниците, виждайки какво се случва, рисуват реалистично войната с нейните ужаси, трагедии, с изнурените войнишки лица, смъртта, ранените, бежанците. Всичко това днес, след 100 години, ние можем да видим, да го почувстваме. Военните художници ни водят по фронтовете, по позициите. Те създават творби, които са много точна картина на случващото се. Именно затова ние сме горди, че ги притежаваме. За първи път показваме такава огромна изложба. В нея са събрани над 400 произведения от 50 автора. Повече от половината от тях за пръв път се показват в своя блясък. В изложбата е използван и интерактивен метод, така част от творбите могат да се видят на тъчскрийн. Показан е и начинът на реставрация, както и оригинални кадри от войната. Текстовете, които сме дали в експозицията, всъщност са спомените на художниците, на тяхното усещане за войната – какво са очаквали, какво се е случило. Всичко това нашите посетители могат да видят.
Изключително силна е картината „Освободители” на майстора на историческата ни живопис Димитър Гюдженов, с която започва изложбата. Подробности за нея от Мариета Станева – шеф на дирекция „Научно-изследователска и експозиционна дейност”в музея:
Тази картина е многопластова. В нея струи човешката мъка, несгодите, неволята. Виждаме страшното лице на войната, която оставя най-трайните и грозни поражения в душите на хората дълго след боя. Виждаме една панихида, една трагедия, а на заден план, затворени в своята обреченост, минават българските войски. В преобладаващата част от картините, които ние сме изложили, всъщност блика тази човечност. Не толкова победният устрем, стратегията и тактиката на водене на боя. Тук виждаме цената на войната, която трябва да се плати: чрез безкръстните гробове, вдовишките сълзи, сирашката участ.
В спомените си големият живописец Никола Танев например свидетелства как войниците спят покрити само с едно платнище в студените окопи, как всичко е подгизнало от влага и мухъл, как на обоза са му нужни дни наред да си пробие път през снежната виелица и преспите. А когато веднъж на шест месеца войниците излизат в 15-дневен отпуск, за да видят близките си, половината от него отива за придвижване до железопътната линия.
В изложбата са показани и писма, разписки и отчети на художниците към Военния музей, създаден през 1916 година. Той е раздавал бои, платно, хартия на творците. А те са се отчитали със своите произведения. Но в условията на войната нерядко се изправяли пред големи трудности за набавяне на нужните материали. Неслучайно Гюдженов свалил пердето от своята стая и го използвал за платно на поредната си картина – „Бой при Русовити камък”. Днес тя е част от постоянната експозиция на музея.
Много са талантливите художници, пресъздали войната. Сред тях са Владимир Димитров-Майстора, Борис Денев, Константин Щъркелов, Борис Митов, Александър Мутафов, Яким Банчев... Създаденото от десетките творци на фронта е събрано в двуезичен албум в два тома – „Българските военни художници в Първата световна война”. Негов автор е доц. д-р Соня Пенкова. Първият том вече е факт.
Снимки: Венета Павлова и БТА
