Един от големите съвременни български художници – Емил Стойчев, разположи своя мащабна изложба в Националната художествена галерия. Повод за нея е наближаващият 80-годишен юбилей на живописеца. Потомък на стара зографска фамилия, той няма академично образование. Но през 2010-а става почетен доктор на Националната художествена академия. Носител е на множество престижни отличия. След демократичните промени у нас Стойчев се преселва във Франция. През 1993-та кметството на Париж организира мащабна негова изложба в двореца „Багател”. Десетки са неговите изложби у нас и по света. Творбите в сегашната експозиция са 118.
Голямо удоволствие е да подреждаш картини на такъв автор – разказва в интервю за Радио България изкуствоведът Диана Драганова-Щир. В настоящата изложба той показва ретроспекция на своето творчество – от най-ранните картини, които са от 50-те и 60-те години на миналия век, та до най-новите му платна. Последното е свалено от статива през 2015-та година. Акцент в експозицията е цикълът „Мракът ражда чудовища”. В галерията сме обособили една зала с картини от него. Разбира се, не целия, но с подбрани работи – може би най-знаковите за поредицата.
Какво се крие зад това име – „Мракът ражда чудовища”?
Аз зададох същия въпрос на господин Стойчев, защото всеки от нас, когато прочете такова заглавие, в главата му се пораждат различни мисли и те са сходни с тези на автора. Защо мракът ражда чудовища? Защото в последните години ние живеем в по-голяма бездуховност. Върху това се опитва да акцентира художникът и според мен това е един от най-силните и най-въздействащите цикли тук в изложбата.
Какво за него е важно да изрази в картините си?
Неговите картини са различни. Всеки от посетителите, който дойде и види изложбата, ще разбере как е рисувал Емил Стойчев през 50-те, 60-те, 80-те години и до днес. Той е сетивен художник, който работи с метафората, с подсъзнанието. Всяка негова картина е една вселена, тя е отражение на момента, който той преживява, в който работи върху нея. Всяко платно има своя атмосфера.”
Какво е мястото на художника в родния, а и в световния артистичен пейзаж?
Аз първо бих акцентирала върху неговата интересна биография. От началото на 90-те години Емил Стойчев живее в Париж, но и в София. Голяма част от времето си той прекарва във френската столица, което неминуемо се отразява върху неговото творчество и светоглед. Но мястото му е много съществено – автор от висока класа.
Доколко изкуството му е плод на неговия талант, доколко на характера му?
Всяко изкуство първо е плод на таланта, но ако един художник няма характер, за да отстоява пластическите си търсения, своите виждания, то няма как да разгърне своята сила. Под характер аз, разбира се, имам предвид неговата последователност в търсенията и в работата си. За мен работата с Емил Стойчев беше едно удоволствие. Той е творец с прекрасен стил и поведение, с високи изисквания към изкуството си и към хората.
Ретроспективната изложба на живописеца се допълва от документалния филм на Ганиела Ангелова „Една Стойчевска мярка”. Така посетителите могат да се запознаят отблизо с него и пътя му в изкуството. „Аз съм така устроен, че вечно съм недоволен от своите резултати, въпреки че си давам сметка за онова, което правя... – казва във филма художникът. - Агресивен съм към себе си. Аз съм един мазохист, защото по някой път имам едно решение, движа се в тази посока, най-общо казано – към образа на бъдещата картина. Но винаги съм готов да зачеркна това, което съм направил, само за да изпитам удоволствието наново да сътворя цялата тази мистерия.”
