Светлата седмица продължава след малко по-шумния и гръмкия тази година Великден. Овластени и самопровъгласяващи се намериха начини да дотегнат отново на електората. Но всички ние вкупом забравихме, че един Великден е един от малкото дни, в който ние като народност сме се опитали сами да вземем съдбата в ръцете си. И никой от охотно приказвалите не го спомена. Дано е от незнание?
На Великден през 1860 година цариградските българи не позволяват да се спомене името на гръцкия патриарх, дотогава духовен, пази Боже, вожд на народа. Изразител на този бунт е Иларион Макариополски. Така предците ни се обявяват срещу духовното гръцко робство, донесло не по-малко беди, ограбване, подлости и страдания от турското политическо, според хора за диагностициране, присъствие.
Този бунт, който след десет години довежда до учредяването на българската екзархия, е дело само наше. Въпреки диктуващите световния ред западни и източни Велики сили. Въпреки византийските доноси, заточения, екзекуции и други прилежащи им гадости. Въпреки че само хората в храмовете са знаели, че ни има.
