България за поредна година не отговаря на всички условия за приемане на еврото за своя валута. Това смята Европейската комисия в редовния си доклад за икономическото сближаване между страните в и извън еврозоната. Анализът обхваща всички членки на ЕС, които не ползват еврото, но имат ангажимент по договор да го въведат в бъдеще – това са България, Унгария, Полша, Румъния, Чехия, Хърватия и Швеция.
Страната ни изпълнява 3 от техническите критерии, въведени в договора от Маастрихт за икономическо сближаване – стабилност на цените и инфлацията, стабилност на публичните финанси с позволен дефицит в бюджета и държавен дълг и дългосрочен лихвен процент, отговарящ на нивата в еврозоната. Според експертите на Еврокомисията обаче, това не е достатъчно за да може българската икономика да се присъедини към европейския валутен съюз.
Законът за БНБ не е напълно синхронизиран с правилата за въвеждане на евро-валутата, пише в доклада. „Несъответствия и несъвършенства“ се посочват в независимостта на централната банка; нейното интегриране в системата на централните банки от еврозоната и разпоредбите за забрана на паричното финансиране.
Бизнес-климатът в България е по-лош от този повечето държави в еврозоната, отбелязва още ЕК. Икономиката ни се характеризира със слабости във финансовия сектор, висока задлъжнялост на фирмите и ограничени реформи на пазара на труда.
България не покрива и критерия за устойчив валутен курс на лева, който в момента е фиксиран съгласно валутния борд. Условието за покриването му е страната 2 години да бъде изпитвана в така наречения валутен механизъм ERM. За тази първа стъпка финансовият ни министър Владислав Горанов си постави хоризонт 2018г. Окончателното присъединяване на дадена страна към еврозоната изисква препоръка от Комисията, ЕЦБ и одобрение от правителствата на страните-членки.
Сигнали за нередности в предизборната кампания може да изпращате на e-mail: reporter@bnr.bg
Репортерите на БНР ще ги проверят
АНОНИМНОСТТА Е ГАРАНТИРАНА
