Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съединението – светъл миг в новата ни история

БНР Новини
„Обявяване на Съединението”, художник Атанас Жеков

На 6 септември се навършват 131 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия, автономна област в рамките на Османската империя. Предисторията на Съединението започва през 1878-а – годината, в която българските земи са освободени след тежка война между Русия и Османската империя. Според подписания на 3 март мирен договор, в свободна България влизат земите на обширната българска Екзархия, призната вече за църковно самостоятелна от Високата порта и населена предимно с българи.

„Берлинският конгрес от 1878 г.”, художник Антон фон Вернер, 1881 г.Но този договор е само формален, Руската империя вече се е съгласила съдбата на България да бъде решена с участието на останалите Велики сили в Европа. Това става през юли 1878 г. на Берлинския конгрес, в който не участва нито един българин. Българските земи са разделени на няколко части. Северна България и Софийски окръг влизат в Княжество България. Източна Румелия с център Пловдив става автономна област в Османската империя. Македония, Одринска Тракия и Родопите са върнати  на султана. Българите, изключени от тези решения, започват борба, която в Източна Румелия се води изключително с мирни средства. На масови митинги и демонстрации са приети редица обръщения към европейските държави. Постигнати са някои резултати: решено е генерал-губернаторът на Източна Румелия, назначаван от султана, да бъде българин. В областта не се допускат османски войски. Тя има корпус за отбрана, а също полиция и жандармерия, командвани от български офицери. Това са важни предпоставки за победния изход на борбата 7 години по-късно.

Заседание на БТЦРК на 25 юли 1885 г. в село Дермендере (Първенец), на което се взема решение за обявяване на Съединението в началото на месец септември. На снимката са: Капитан Коста Паница, Иван Стоянович, Захарий Стоянов, Иван Андонов и Димитър Ризов.Обществената дейност за съединение с Княжество България не спира в Източна Румелия. Но решаването на въпроса се отлага поради противоречия между различните политически групировки на българите в областта. Обрат настъпва в началото на 1885, когато начело на съединисткото движение застава  Захарий Стоянов – най-значимата  фигура сред оцелелите организатори на Априлското въстание през 1876. Той оглавява създадения през пролетта на 1885-та Български таен централен революционен комитет. Издаваният от него вестник „Борба”  има изключително влияние в областта. Нарастват публичните прояви -  митинги и демонстрации.

През август 1885 г. Захарий Стоянов и Тайният комитет приемат план за Съединението. За участие са привлечени офицери от Корпуса за отбрана. Информиран е и държавният глава на свободна България княз Александър Първи, от когото зависи политическото решение за Съединението. Той дава своето съгласие.

Марашката чета - формирана на 5 срещу 6 септември 1885 г. в квартал Мараша в ПловдивВъстанието е насрочено за 15 септември. Но от 2-ри септември нататък в редица селища избухват стихийни бунтове, създадени са въстанически отряди, които потеглят към Пловдив. Официалното правителство на областта решава да потуши въстанието. Тук идва времето за действие на офицерите-патриоти. През нощта срещу 6 септември военни части под командването на майор Данаил Николаев овладяват правителствените сгради в Пловдив. Създадено е временно правителство на областта, което се обръща с призив към Княжество България да приеме Съединението и това скоро става факт. На 8 септември Александър Първи издава манифест, в който се обявява за княз на Северна и Южна България.

„Посрещане на Княз Александър I на площад „Джумаята” в Пловдив на 9 септември 1885 г.”, художник Пиетро МонтаниНо най-трудното тепърва започва, защото обединена България още не е призната международно, има опасност и от османска военна интервенция. Русия демонстрира вярност към решенията на Берлинския конгрес, но всъщност нейното правителство няма персонално доверие в княз Александър, който е прозападно настроен. На по-късен етап Петербург оказва съдействие на България за признаване на Съединението. Но в началото тревога предизвиква изтеглянето на опитните руски офицери на българска служба. Армията изглежда обезглавена, оставена в ръцете на млади капитани и поручици. Най-недоволна е Австро-Унгария, която отдавна счита Македония за бъдеща част от своя периметър на влияние и затова не желае силна България.

Битката при Цариброд по скици на М. Бернард, The Illustrated London News, 1886 г.Върхът на драмата идва на 14 ноември, когато сръбският крал Милан, силно зависим от Австро-Унгария и непопулярен в своята страна, започва война срещу България под предлог „да запази равновесието” в региона. Но тук идва и развръзката, защото нападението предизвиква невероятен патриотичен подем в България и войната бързо е спечелена от неопитната, но героично сражаваща се армия, командвана от капитани. „Войната на капитаните срещу генералите”, както я наричат вестниците по света, прави България много популярна. Великите сили най-после стигат до единомислие, че обединена България трябва да бъде призната. Това става след сложни дипломатически ходове. Финалът идва на международна конференция в султанския комплекс Топхане в Цариград. Там на 24 март 1886 е подписана спогодба, според която султанът назначава своя формален васал княз Александър за генерал-губернатор на Източна Румелия, без да се споменава понятието обединена България.

„Битката при Пирот и влизането на българските войски в града на 15 ноември 1885 г.”, изрисувано по автентичното описание на Артур фон Хуан, кореспондент на „Кьолнише цаитунг”.Част от причините за Съединението са икономически, защото Северна и Южна България са били изкуствено разделени, като Източна Румелия е оставала в митническите граници на Османската империя. Но това събитие е преди всичко плод на един висок дух. Мнозинството от българската нация живее с мечтата за независима България, чиито граждани ще се радват на демокрация и човешки права. Стремителното развитие на икономиката, културата и държавното устройство в двете части на България е имало едно логично продължение в тяхното обединение. Затова Съединението си остава най-светлата дата в новата ни история, с проявеното изключително национално единство и воля за победа. Една поредица от събития, в която всички – от тайните заговорници до княза, дипломатите и водещите политици – се ръководят от интересите на нацията, действат решително и същевременно разумно и мъдро. Така, с много ентусиазъм постигат един от най-забележителните успехи в историята на Третата българска държава.

Снимки: архив




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!