Навършиха се 10 години от встъпването на България в Европейския съюз. Какво се промени за това време в полето на културата? Според доц. д-р Венцислав Велев, директор на дирекция „Нематериално културно наследство“ в Министерството на културата, положителна промяна е възможността да се получат средства чрез кандидатстване с проекти по различни европейски програми.
Преди изпитвахме изключителен недостиг, когато искахме да създадем стойностен продукт – посочва доц. Велев. – Това създаваше доста проблеми. Другото, което трябва да отбележим, е, че се насърчи обменът и подпомагането между творците от различни страни. Не че до този момент не е имало такъв обмен, но повечето български творци получиха стимул, за да покажат, че са част от цялостния европейски процес и мрежата за създаване на култура в рамките на Европа. И допълва:
Можем да кажем, че създадохме възможност чрез навлизането на неправителствения сектор в сферата на културата да се даде и друга гледна точка за управление на културните процеси. Защото от едната страна е държавата, местната власт, която подпомага и насърчава, но тя не е ангажирана към творческата част на този културен продукт. Самите творци го създават. Неправителственият сектор също подпомага чрез своите методи създаването на култура чрез посочването на алтернативни становища, когато се вземат управленски решения.
С приемането на страната ни за равноправен член на ЕС цялостният преходен процес по хармонизирането на законодателството, който бе извървян, сега премина към изпълнение на законовите норми в тази област. Разбира се, някои неща се променят и в момента, отбелязва доц. Велев. Но вече различни евродирективи, касаещи медии, аудиовизия, авторски права, са влезли в сила у нас. Някои се изпълняват и сега, други ще се доразработват и може би ще се адаптират към нашите специфични условия.
Един от плюсовете е, че се създаде свободен пазар на културния продукт– продължава доц. Велев. – Българският творец може спокойно да представи създаденото от него, да се сравнява със свои колеги от различни страни. Тук не трябва да говорим само за страни-членки на ЕС, това е в световен мащаб. В България гостуват все повече образци на чуждата култура, на отделни европейски страни. Обменът от двете страни все повече се насърчава.
Например държавата подпомага, включително и финансово, пътуванията на български артисти зад граница, защото контактът на живо е изключително важен. Културата обаче не е само създаване на творчески продукт, но и изграждане, поддържане, модернизиране на културната инфраструктура.
Започна реновиране, ремонт на редица културни институции. Имаме и нов тип технологии, например дигитализацията, коятосъщо навлиза в различни сектори на културата. Това са нововъведения, но трябва да се има предвид, че ние сме част от цялостния световен процес на развитие на културата. И това нещое необходимост, не толкова катализирано от това, че сме член на Европейския съюз, колкото от общоевропейските и световни процеси. Ние сме част от тях, развиваме се с тях, всички плюсове и минуси присъстват и на нашия културен пазар.
В последните години, вследствие на технологиите, на комуникациите, ежедневието ни е запълнено с мултимедия и аудиовизия. Както посочва доц. Велев, дълги години киното ни например бе изключително интересен и любим жанр в нашата култура.
Но, за съжаление, преди време имаше период, в който почти нямаше отворени кинотеатри, отбелязва той. – Сега те започнаха да се възстановяват. В големите градове се откриха нови киносалони. Не бива обаче да забравяме, че в по-малките населени места има може би едно или две поколения, които почти не знаят какво е голям екран.
И още нещо – както отбелязва доц. Велев, в европейски, а и в световен план, ние все повече се връщаме към корените си. От една страна сме технологично поколение, ценим нововъведенията. От друга – все повече търсим традицията. Това не е характерно само за нас. То дава отглас в развитието на съвременните процеси, в културния туризъм. Сега част от културата се обвързва именно с този тип туризъм.
