Един прекрасен концерт

Още съм под впечатлението от традиционния „Пролетен концерт“ на Детския радиохор с диригент Венеция Кара­манова, изнесен на 21 март т.г. в зала „България“! Това действително беше празнична артистична изява, при която в залата витаеше духът на завладяващото и силно въздействащо музикално изкуство! Този концерт беше поредното доказателство за неизчерпаемия творчески потенциал на българския народ, намерил израз – още преди повече от половин век – в думите на историка акад. Димитър Ангелов – „творческо-съзидателното начало представлява една от двете основни стихии на българското народностно битие“!

Кои са основанията ми за написването на тази рецензия?

Първо: Хорът не се стреми да запази традиционното си високо равнище на колективно певческо музициране, а непре­станно увеличава и обогатява хорово-певческите си умения и аргументи на своето изкуство! Благородната му звучност и сега е добре балансирана и гласовете звучат богато нюансирани, но по-важното е, че участниците в състава пеят с осъзната съпричастност в интерпретационния процес.

Второ: Около 60-те певици пеят с овладяна вокална техника – сопраните са блестящи, а алтите звучат като вокалисти с по-висока възраст – отлична интонация, ясна дикция, в широк динамичен диапазон, които предизвикват активния, емоционално-енергиен обмен между артистите на сцената и слушателите в залата, създаващ „магията“ на „живото“ изкуство!

Трето: Пиесите – не „парчетата“! – които хорът изпълни, показваха запазване на репертоарната му политика – да бъдат не само „бисери“ с различна стилистика, да предлагат премиерни изпълнения, а и да са близки до душевността, съответстваща на възрастта на участниците в него, което им позволяваше да „пеят с душа“ и

Четвърто: Обогатената визия на диригентката  Венеция Караманова! Тази дребна на ръст жена, на сцената се превърна в истински диригентски исполин, който умело интерпретираше както произведенията на българските композитори /по реда на изпълненията/ Христо Недялков, Стефка Кушлева, Вячеслав Кушев и Юлиан Слабаков така и пиесите на Шуберт, Шуман, Ардити, Росини, Григ, Моцарт, Делиб, Уебър и Пиацола!

В този контекст трябва да се отбележи и приноса за постигнатия успех на  блестящата пианистка на хора Светлана Ананиевска, на солистките Мария Славова, Деметра Григорова, Реа-Христина Вътева, Златна-Валентина Бояджиева, Яница Янакиева и Александра Дудова, както и на специалното участие на певицата Ина Кънчева – бивша участничка в хора – и на Камерния ансамбъл „Софийски солисти“ с диригент проф. Пламен Джуров.

Рецензираният концерт на Детския радиохор породи у мен и няколко „еретични“ мисли:

-  Защо се дават „луди пари“ от държавния бюджет за „Бъл­гария търси талант“ и други подобни риалити предавания, след като талантите са намерени и за тяхното развитие се по­лагат компетентни грижи в училищата по изкуствата и ама­тьорските състави от ранга на Детския радиохор! „Изку­ството е важна част от възпитаването на чувствата и нравите човешки и е недопустимо в българската култура приоритетна позиция да заемат предимно комерсиалните производства или чалгаджийската продукция“ (проф. Красимир Спасов – режи­сьор).

-  След като Детският радиохор преди десетина години по­лу­чи - по предложение на „Федерация на хоровете на Евро­пейския съюз“ – почетното звание „Посланик на европей­ската култура", защо сега ръководството на БНР не го пред­ложи за „Посланик на УНИЦЕФ“, които функции той „нерегла­мен­тирано“ осъществява години наред!? Още повече, че „Българското музикално изкуство е част от световния музикален феномен“ (Чарлз Ландри).

-  При наличието на хор от такава величина, целесъо­б­разно е ръководството на БНР – заедно с други институции в страната – да предложи на Евровизия да създаде нов музикален формат – за детско-юношески хорови състави. „Духът не е над­стройка, не е съставна част на човешката природа, а е най-висшата ценностна проява на човечността у човека“, утвър­ж­дава философът проф. Орлин Загоров!

Да не забравяме и думите на композитора акад. Петко Стай­нов, че „чрез музиката се постига най-чистия въ­трешен мир на човека и най-високата духовна култура, позволяваща му да се възвиси до съзерцаването на вечните истини и абсо­лютната красота“.

Държим злато в ръцете си, а не знаем как да го опол­зо­творим!...

                                                                                                      акад. проф. Емил Янев

                                                                                                      Президент на „Федерация на хоровете на Европейския съюз“