Българският фичър "Трансплантации" с висока оценка в Хилверсум

Снимка: Даниела Манолова
Хилверсум е пълен с колела. Често пъти са просто оставени или направо захвърлени пред магазините и кафенетата. Всички изглеждат стари и почти еднакви. Като че ли няма особено значение кое или чие колело ще подкараш, излезеш ли на улицата. Имат статут на аксесоар като чадърите. И тъй като тук вали почти непрекъснато, колоездачите с чадъри са честа гледка. А онези, навлечените с дъждобрани, приличат на палатки, гладко плъзгащи се в дъжда. Идеята за елегантност е прокарана в градините и интериорите – бледи и нежни цветове, меки закръглени обеми, приглушено осветление.
Фичър конференцията в Хилверсум също заложи на идеята за елегантност, въпреки или, по-точно, заедно с вечерната колоездачна обиколка на града за фичърмейкърите от Европа, разделени в групи по шест. Елегантност в използването на звука като средство за влизане в интимността, елегантно разказване на животи и любови чрез непринуденото им на пръв поглед показване като поредица от случки, елегантно и самоироично поставяне на автора като обект на собственото изображение. Дали става въпрос за “Двойният живот на моя дядо” на датската авторка Ана Таулов, за последователното осиновяване на две деца от Гватемала от майка англичанка и баща италианец, които живеят в Ирландия във фичъра “Скъпоценните” или странното приключение на младия холандски журналист Флорис Алберс, който се наема да убеди собствения си дядо, че е възможен диалог със съседите му чужденци, вместо типично расисткото: “зарежи ги, тия за нищо не стават”, навсякъде светът е подслушан и преразказан чрез интригуващо построени аудио истории със сполучливо намерен баланс между интимно и публично, емоция и форма, намиране и разкриване на голямото в малкото.
Фичър конференцията започна с последователното прослушване и дискутиране на два фичъра за трансплантации – българския “Трансплантации” на Десислава Попов и австрийския “Не през твоя живот” на Щефан Вебер. Докато българският проследява три автентични истории на трансплантации, австрийският комбинира парадоксално иронично литературен текст с автентични записи на възрастна жена с трансплантирано сърце, която сменя едновременно и двете батерии за трансплантираното си сърце въпреки многобройните инструкции и причинява смъртта си. Българският фичър получи висока оценка за съчетаването на три различни преспективи в третирането на темата, за привидно отсъстващия разказвач-репортер, за грабващото начало и смелото неукрасено показване на действителността. Австрийският получи комплименти за елегантната музика и саунд дизайн на автора Стефан Вебер, но беше критикуван за липсата на конструкция и механично обединяване на литература и реален живот.
По публикацията работи: Даниела Манолова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29