Сбогувахме се с големия актьор Коста Цонев
Сбогувахме се с един от най-ярките актьори в българския театър - Коста Цонев.
За ценителите на българското кино той е Боян от "Бъди щастлива, Ани", Бобев в "Господин Никой" и Евънс в "Няма нищо по-хубаво от лошото време", Бащата в "Баща ми бояджията", Скарлатов в "Жребият" и така - в повече от 200 филма.
За театралните зрители той е един от първите синкретични творци, съчетаващи в себе си уменията на певец, драматичен актьор, владеещ както изкуството на превъплъщението, така и на отстраняването от пресъздавания образ.
През 1965 г. в тогавашния "Театър на поезията и естрадата" Цонев се среща с образа, който присъства в целия му творчески път - Дон Кихот. Пиесата на Дейл Васерман "Човекът от Ла Манча" - един от нашумелите през 60-те години на миналия век мюзикъли, става основа и на едноименната постановка на Телевизионния театър три години по-късно.
В Народния театър за младежта и Театър София преминава по-голямата част от сценичния път на актьора. Ричард III в едноименната трагедия, Тибалт в "Ромео и Жулиета", както и Жак в "Както ви харесва" са Шекспирови пиеси, в които Коста Цонев постига, или по-точно - демонстрира изключително яркото си присъствие на театралната сцена. Допълват ги неговият Дон Жуан от "Каменният гост" на А.С.Пушкин, Чорбаджи Петко в "Първите" на П.Ю.Тодоров и още десетки роли на театралната сцена, както и редица образи, пресъздадени в телевизионния театър.
Последното голямо интервю на актьора Коста Цонев, излъчено през месец май 2011 г. в предаването "Трамвай по желание" на Радио София можете да чуете тук.
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Петър Делян като историческа фигура и романов герой
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир
Генерал Владимир Заимов е един от най-популярните български военни, останал в историята с трагичната си съдба. Герой от войните, водени от България през второто десетилетие на ХХ век, впечатлил с храброст и тактически стратегически умения своите колеги военни, както и престолонаследника Борис, чийто живот спасява, отличил се на Дойранския..
Самотата има различни лица
Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..
Св. св. Кирил и Методий – съпокровители на Европа
Малцина знаят, че с апостолическо послание „За безпримерно достойнство” (Egregiae Virtutis) от 30 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа. За папата двамата славяноапостоли са мост между Изтока и Запада, допринесли значително както за културното израстване на Стария континент, така и за..
В Музея на просветното дело в Копривщица
"Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи. Събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество. Преписвайте тази историйца… и пазете я да не изчезне!" Това казва преди повече от две столетия в своята..
От „А” до „Я” в графити
На 24 май, Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, в столичната галерия Gifted Sofia беше открита международна изложба, посветена на кирилицата в графити. Събитието се организира за втора поредна година, а куратор е известният в графити-средите варненски стрийтарт артист Алекси Иванов, на когото принадлежи и..
Българската азбука – духовно наследство с непреходна стойност
Един от най-тачените дни в празничния ни календар – 24 май, е Денят на буквите, на българската азбука, създадена през втората половина на IX век. Този ден ни връща столетия назад, припомняйки ни едно наследство, изгряло със своята духовна светлина над земи и култури. В дните преди 24 май в Българската академия на науките бе открита изложба за..
Ясно
Разкъсана облачност
