Генерал Владимир Заимов – трагичната участ на един български военен командир
Присъдата му е за шпионаж в полза на чужда държава – тогавашния и днес вече разпаднал се Съветски съюз, а събитието дори служи на цар Борис III да отхвърли за пореден път натиска от страна на нацисткия Райх и лично от обкръжението на Хитлер за изпращане на български войски на Източния фронт: Как искате да воюваме срещу Русия, след като самите мои генерали са русофили?, попитал той. Но тази реплика, както и още много други дребни детайли, поставят под въпрос присъдата над генерал Владимир Заимов, както и подозрението, че той е всъщност съветски шпионин.
Син на един от водещите революционери от периода на национално-освободителните войни Стоян Заимов, автор на знаменитата книга „Миналото“ и на още много спомени от онова време, заточеник и бунтар, генералът сякаш се е чувствал длъжен да бъде на висотата на голямото име на своя баща. Целият му живот е изтъкан от желанието да бъде достоен за името Заимов, да не го предава, да не го опетнява. На фронта се бие храбро, един от активните участници във Военния съюз – той е негов секретар, в дейността му България е над всичко, както и той за България е готов на всичко. Разбиращ, че малката балканска негова родина е между чука и наковалнята, между истерическата натура на мършоядна хиена на Хитлер и коварните движения на змия-удушвач на Сталин, той прави всичко възможно, за да се отърве тя с най-малки поражения от цунг-цванга, в който е попаднала по силата на историческите обстоятелства. За наше всеобщо нещастие, усилията му се оказват обречени и той е пожертван. Пожертван съзнателно, включително и от свои колеги като генерал Никифоров, изиграл мрачна роля в осъждането на Владимир Заимов на смърт.
На всичко това е посветена книгата на Борислав Дичев „Умирам за България“, която той заедно с неоценимата подкрепа на дъщерята на генерала, Клавдия Заимова – за съжаление, починала преди книгата да види бял свят, представи съвсем наскоро на вниманието на българската публика.
Точно това е темата на предаването „Премълчаната история“, в което участват авторът на книгата Борислав Дичев, Доротея Монова – директор на издателство „Парадокс“, под чийто щемпел излиза монография, и Николай Поппетров, историк от Българската академия на науките.
-
Разговор на Митко Новков с Борислав Дичев, Доротея Монова и Николай Поппетров в „Премълчаната история“
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Митологични образи: Дафнис и Хлое
В гръцката митология Дафнис е син на Хермес и нимфа. Приказно красив овчар, полубрат на Пан, който го е научил да свири изкусно на флейта. Създател е на пастирската поезия и песен. В красивата приказка за Дафнис и Хлое, разказана от гръцкия писател Лонг във ІІ в. сл. Христа, Дафнис и Хлое са захвърлени от родителите си още като бебета. Откърмени са от..
Морският жаргон
Особен „народ“ са моряците. „Първо, те обитават една уникална територия – морето, и второ, говорят на свой език, който е напълно неразбираем за човека от сушата.“ – пише в книгата си „Sociologia del mare или фрагменти от морския живот“ доц. Иван Евтимов – социолог, но и бивш помощник-капитан далечно плаване. За съжаление, пак според него, антрополозите и..
Петър Делян като историческа фигура и романов герой
В българската история сякаш моментите на поражения след възходи са нещо като историческо правило. Нещо като историческо правило са и предателствата, макар че не можем да кажем, че точно ние сме най-стриктните последователи на това да предаваме героите си, Ефиалт – предателят на Леонид при Терпомилите е емблематичен пример. Така или иначе, факт е, че Петър..
Премълчаната история на магичните знаци от българската непреходност
Кои са реликвите и артефактите, оставени от първите европейци, които ни водят към дълбините на безпаметното време, властвало по нашите земи? За някои от тях е писано, но в този разговор се спираме на най-важните от тях, колкото и загадъчни и смущаващи да са техните послания. Защото тези послания разкриват последователно непреходното и надграденото в..
За тънкио намек и дебелио край
Става дума за не дотам свенливия и не дотам деликатния еротичен фолклор на предците ни. Впрочем, както и с всяка друга тема, от значение е кога и с кого говориш за „онези” неща. Мъжката подпийнала компания в селската кръчма или женската, също почерпена, на Бабинден са благодатната среда за размяна на доста пиперливи думи и жестове. За непосредствено..
По-добре късно, отколкото… рано
Макар че времето е едно и също за всички, за някои то излита като миг, за други се точи бавно, за някои е пари, за други – тиранин, враг, съдник и т.н. Колкото и да са различни вижданията и отношението ни към времето, има и основни схващания, които са общи за представителите на една или друга култура. Според учени разпределянето на времето,..
Змей Горянин – забравеният и забранен писател и публицист
Змей Горянин, псевдоним на писателя Светозар Акендиев Димитров, е име в българската културна история, дълго време премълчавано и дори забранявано. Причината е ясна – осъден на една година затвор от Народния съд, произведенията му са включени в списъка на забранените книги, дейността му е порицавана и наблюдавана. А всъщност провинението му е..
Краткотраен дъжд
Слънце, облак, дъжд и гръмотевица
Дъжд
