ИПИ: България пада надолу в повечето европейски икономически класации

Публикуваните през последната година индекси показват, че България бележи влошаване на позицията си във всички класации, освен в една, в сравнение със страните от Европейския съюз. Това сочат данни от прегледа "България в международните класации 2012", представен от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Докато през предходната година страната е близо до средните нива в Европа по отношение на икономическата свобода и условията за правене на бизнес, то през тази година вече е в долната 1/3 на класацията. Влошаване се наблюдава и при възприятието за корупция, където страната заема последно място в ЕС. При индекса за човешко развитие промяна няма – отново сме на опашката.

Единствено по-добро ниво се забелязва при правото на собственост, което през тази година е по-добре защитено и България вече не е последна в ЕС, но изпреварва единствено Румъния и заема предпоследно място. 

Изследванията показват, че колкото по-свободна е една икономика и колкото по-ефективна е защитата на частната собственост, толкова по-високо е благосъстоянието на населението ѝ.

За поредна година причините България да продължава да се сочи като най-бедната страна в Европейския съюз са недостатъчната защита на собствеността, тежките административни процедури, прекомерното регулиране на частни взаимоотношения, високото ниво на корупция. Изглежда държавата се е изгубила в стремежа си да налага равенство и осигурява благоденствие, а е загърбила основните си функции – да осигурява ред, сигурност и справедливост, коментират от Института за пазарна икономика.

На базата на резултатите и анализите в международните класации от ИПИ предлагат 84 мерки, които ще доведат до растеж на икономиката и ще повишат благосъстоянието на гражданите. Сред тях са образователна реформа – заместване на част от държавната субсидия за висшите учебни заведения с проектно финансиране и ваучерна система за началното и средното образование; премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове; премахване на държавните субсидии, като тези в земеделието, железопътния транспорт, пощите; премахване на данъци с ниска ефективност – данък "Дивидент", данък "Наследство"; избор в пенсионната система; избор в здравната система – разбиване монопола на НЗОК, както и намаляване на административните структури и наетите в администрацията.