Комисарите на ЕС най-накрая се произнесоха по въпроса с бежанците, напиращи от бедна Африка през Средиземно море към обетованите земи на Европа. Преди два дни Брюксел обяви своето законодателно предложение да се въведе механизъм за преразпределение в страните от ЕС на 40 хиляди души, търсещи убежище – 24 хиляди намиращи се на територията на Италия и 16 хиляди в Гърция. Това би трябвало да стане през следващите 24 месеца. Механизмът ще се прилага към мигриращи само от Сирия и Еритрея. За всеки разселен имигрант, европейската комисия ще плати еднократно 6 хиляди евро на приемащата страна. Според статистиката на ООН, 60 хиляди души са преминали Средиземно море от началото на годината в опит да достигнат бреговете на Европа. Над 1800 са загиналите при корабокрушения, което е 20 пъти повече в сравнение със същия период на 2014 г.
Това предложение на Европейската комисия все пак трябва да бъде обсъдено и прието от правителствата на 28-те. А има два ключови проблема, по които не очаквам да се постигне единодушие. Първият е дали механизмът за разпределение на бежанците трябва да бъде задължителен за страните-членки или не. Вече десетина столици от ЕС изразиха резерви и дадоха да се разбере, че няма да приемат бежанци. А Великобритания, Ирландия и Дания априори не са включени в разпределението на бежанците.
Вторият проблем са критериите за разселване. Спорно е да се отчита единствено броят на населението на приемащата страна, нейния БВП и процента на безработицата.
Как ще реагира България? Ще участва ли в решаването на бежанския проблем през Средиземно море? Преди дни София също изразяваше резерви да приема допълнителни имигранти. Но сега очаквам властите да откликнат с първосигнално „Йес!”. И ще добавят още няколкостотин към хилядите вече влезли в страната бежанци през границата с Турция. Квотата за България е 788 така наречени „средиземноморски” бежанци. Число, което на фона на 40 хиляди изглежда незначително. Но има някои смущаващи обстоятелства. Югоизточната граница на България с Турция, която е външна за ЕС, повече от една година е подложена на силен миграционен натиск, предимно бежанци от Сирия. България не беше и все още не е подготвена да приема толкова много хора, търсещи убежище. За това и започна изграждането на възпиращи съоръжения по границата с Турция. Сега пък се очертава да приема и „средиземноморски” мигранти. Явно за това са си говорили преди дни премиерът Бойко Борисов и италианският му колега Матео Ренци в Рига, в рамките на Срещата на високо равнище на Източното партньорство. Според официалната информация, двамата са се съгласили, че както Средиземноморието, така и българската югоизточна граница са подложени на засилен миграционен натиск и само съвместните действия ще позволят успешното справяне с увеличаващите се потоци бежанци. Само че Италия определено няма да приеме на своя територия допълнителни бежанци вече настанени в България.
Друго смущаващо обстоятелство е, че България, най-бедната страна в ЕС, е само спирка по пътя на бежанците към богатия европейски Запад. Сигурно на пръсти ще се броят тези от тях, които ще искат да се интегрират в българското общество. Обратното, вече не са редки случаите на асоциално поведение и на конфликти, предизвикани от бежанци, предимно нелегални.
Комисарите в Брюксел приложиха изпитаната хватка на Пилат Понтийски. Подхвърлиха някакви спорни критерии и оставиха страните-членки на ЕС да водят битки помежду си за решаването на „средиземноморския“ бежански проблем. Не съм убеден, че той ще се реши с разселването на 40 хиляди емигранти, пристигнали в Италия и Гърция. Освен това, не е ли по-справедливо страните-членки, чиито граници са външни на ЕС, а такава е и България, да бъдат освободени от квоти за допълнителен прием на бежанци? Не е ли по-ефективно да се насочат усилията за борба с трафикантите, които прехвърлят през Средиземно море бежанци от африканските към европейските брегове? Не е ли по-далновидно да се работи със страните, „произвеждащи“ бежанци, за преодоляване на бедността и политическата нестабилност, които са в основата на миграционните процеси?
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..