Драматургът на мълчанието - панорама на Харолд Пинтър

„Скъпи колега, тук съм написал три точки. А вие играете само две!“ Харолд Пинтър

БНР Новини
Харолд Пинтър
Снимка: БГНЕС

Нобелов лауреат. Политически пристрастен. Обвиняван, че е неразбираем. Обявяван за гений. Един от най-безспорните драматурзи. И един от най-оспорваните. Драматург на мълчанието. Без него британското кино не би било това, което е сега. А в световната драматургия щеше да има огромно празно място, ако той не беше написал „Рожден ден“, „Любовникът“, „Лека болка“, „Лунна светлина“, „Завръщане у дома“, „Портиерът“, „Пепел върху пепел“, „Кухненският асансьор“, „Стари времена“ и…. общо около трийсет пиеси.
Роден през 1930 година. Тръгва си от този свят през 2008 година.
Негова е вечната мисъл, че няма нищо неразбираемо. Освен ако някой или нещо те задължава да не разбираш.
Наричат го създателят на мълчанието на сцената.
Определят го като абсурдист, постабсурдист, постмодернист, екзистенциалист.
Героите му са самотни и сякаш никога не се докосват. Понякога са реални. Понякога са като сънища и представи. Диалогът е кратък, наситен, многопластов. Харолд Пинтър изрича нещо, което продължава да кънти все по-надолу и все по-надълбоко. И оставя усещането, че не си уловил всичко. И че уловеното и изгубеното са съществено важни.
Майкъл Билингтън, биографът на Пинтър, пише за него: „Харолд Пинтър е радикален поет, който се изповядва чрез театър“.
А Пинтър разказва за себе си: „Започнах да пиша пиеси едва през 1957. Един ден влязох в една стая и видях двама души. Гледката се загнезди в мен и чувствах, че единственият начин да ѝ дам изказ и да се освободя от нея е драматургичен. Тръгнах от тази картина на двама души и ги оставих да продължат сами нататък. Един мой приятел, Хенри Улф, постави резултата – „Стаята“ – в Бристолския университет, а няколко месеца по късно, през януари 1958, пиесата бе включена  като нова постановка във фестивала на университетската драма. Майкъл Кодърн, чул за пиесата, ми писа веднага да пита имам ли многоактна пиеса. Тъкмо бях завършил „Рожден ден“.
Днес „Рожден ден“ е емблематична пиеса. Но първата й постановка е била пълен провал.
„Убеден съм, че това, което става в моите пиеси, би могло да се случи по всяко време и на всяко място, макар че събитията са на пръв поглед непознати“.
И още: „Често под изречената дума се крие нещо познато, но неизказано, което знаем, но не изричаме. Моите действащи лица ми казват толкова и нищо повече по отношение на своя опит, стремления, мотиви. Между моето незнание на биографичните им данни и двусмислието на казаното от тях лежи територия, която не само заслужава да бъде изследвана, но е и задължително да бъде проучена“.
Харолд Пинтър е драматург, актьор и режисьор. Наред с много си престижни награди, той е и Почетен доктор на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Ето кратък откъс от словото му при получаването на това отличие:
„Радвам се, че съм в България. За мен е голяма чест да получа докторат от Софийския университет. Сигурно няма да се изненадате, ако ви кажа, че думите са най-важното нещо в живота ми. Сьздавайки произведенията си, винаги сьзнавам, че героите ми обикновено използват думите не за да изразят мислите или чувствата си, а за да прикрият сьщинските си намерения. Тъй че думите служат като прикритие, було, завеса, или като подривно или терористично оръжие. Но този начин на използване на думите е характерен не само за драматургичните герои. В света, в който живем, думите се използват, сьщо така често, не само за да предадатсьщинско или пряко значение, а за да подвеждат, мамят, манипулират. Тьй че в известно отношение нашият език е в основата си силно порочен. Той е станал език на льжата. А лъжата може да стигне тьй далече и да стане тъй всепроникваща и всеобхватна, та лъжецът да смята, че говори истината“.
През месец юни Радиотеатърт ви представя възможността всяка неделя от 16.00 часа да слушате пиеси на Харолд Пинтър.
7 юни – „Последната чашка“
14 юни – „Пейзаж“
21 юни – „Измяна“
28 юни – „Ревю скеч“
5 юли – „Лунна светлина“



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В търсене на доброто

Три въздействащи фоторазказа за благотворителността и доброволчеството представя столичната галерия „Синтезис“ до 15 декември 2018 г. Изложбата показва фотопроектите на Добрин Кашавелов, Борислав Трошев и Тихомира Методиева, отличени през 2018 г. в конкурса „Благотворителността през обектива“. В поредица от фотоси под названието „Виж това или..

обновено на 23.07.19 в 15:34

Денис Бучел: Фотографията трябва да докосне сърцето на зрителя

Денис Бучел е фоторепортер, социален фотограф и преподавател, чиято нова изложба Mirror се открива днес в галерия „13-то стъпало“ в Бургас. Той е роден в Кишинев, но живее и работи в България, носител е на много награди, между които „Снимка на годината“ и „БГ прес фото“. Денис Бучел казва, че обича хората и е склонен да чака дълго момента, в който те..

обновено на 16.07.19 в 15:11
Жюстин Томс (вляво) и Вася Атанасова

Българската Уикипедия на 15 години

На 6 декември 2003 година у нас се ражда българската Уикипедия - най-голямата онлайн енциклопедия в света. Към днешна дата в нея има близо 250 000 статии, а около 150 активни редактори работят единствено на доброволни начала. В световен план Уикипедия е петият по популярност сайт, който създава съдържание на повече от 300 езици, включително..

обновено на 09.07.19 в 14:45
Доходно здание на Застрахователна компания „Балкан“, днес Младежки театър. Архитекти: Станчо Белковски и Иван Данчов,
1940 г.

Архитектурният модернизъм

Ако се разходите из София или някой от по-големите градове в страната с Васил Макаринов и Теодор Караколев сигурно ще останете изненадани от сградите, които ще ви покажат и покрай които навярно сте минавали стотици пъти, но не сте им обръщали внимание. Надали сте се вглеждали в извитите витрини на постройка в посока НДК в София или в скритата..

обновено на 03.07.19 в 14:35

Тренировка по импровизация

Вторият международен фестивал на импровизационния театър вече приключва, но това не пречи на неговите организатори и създатели от трупа „ШиЗи Про“ да импровизират на живо в студиото на „Време и половина“. Със Златин Цветков, Милко Йовчев и Яна Огнянова говорим за това как се тренира импровизация, каква свобода дава тя, до какви истини достига и дори..

обновено на 02.07.19 в 14:41
Любо Киров и Таня Димова в студиото на програма „Христо Ботев“

За музиката „Както преди“ с Любо Киров

Младежки ентусиазъм и желание да споделиш частица от себе си с онези, които мислят, чувстват и избират като теб. Между четири стени заедно с тези истински и неподправени компоненти се случва музиката в новия албум на Любо Киров „Както преди“. Именно за изборите, които правим, и за начините, по които стигаме до истината, си говорихме с Любо в нашето „Време..

обновено на 01.07.19 в 14:39

Невъзможен дебют

Идваха отдалеч, чертаейки посока в своята „ЧЕРНОВА“, от различни точки на страната. София, Шумен, Пловдив, Търново…, до Хасково. Градът – „ТРАНЗИТ“, но не към някаква „КРАЙПЪТНА ОБИТЕЛ“, а към онзи център, заради когото бяха преодолели всеки „ЗАВОЙ“ на мислите си - от заглавието до финала, защото бяха увлечени в следването на думите, които сънуваха...

обновено на 14.01.19 в 12:29