Телекомуникационният сектор в България на прага на 4G, докато Европа се готви за 5G

Телекомуникационната мрежа се простира върху цялото земно кълбо и на практика е най-голямата (и най-сложна) машина, създадена от човека. Данните на ITU (Международния съюз по далекосъобщения) за 2014 г. сочат, че броят на абонатите на мобилни услуги е почти равен на световното население (близо 6,9 млрд. абонати при 7,1 млрд. население). В съвременния динамичен цифров свят развитието на телекомуникационния сектор е от все по-голямо значение за социално-икономическия напредък на обществото в световен мащаб, тъй като той предлага продукти и услуги, които могат да се използват навсякъде, по всяко време, на всички устройства и с гарантирано качество. Според пазарните прогнози през 2015 г. продажбите на смартфони ще бъдат по-високи отколкото тези на компютри, таблети и видео игри взети заедно.

На 15 септември 1995 г. е официалното пускане на първата GSM мрежа в България. Тя започва да работи с шест базови станции, покриващи централните части на София. Двадесет години по-късно общият брой на активните базови станции по стандарт UMTS (трето поколение) е близо 5000. Средната стойност на 3G покритието в страната е 96 процента по територия и 99 процента по население.

От лятото на 2014 г. в България стартира предлагането на мобилен интернет по стандарт LTE (четвърто поколение). До края на миналата година българските потребители, ползващи LTE, са представлявали 0,3 процента от всички абонати на мобилен интернет. Според предлаганите планове високоскоростният достъп е със скорост на даунлоуд до 75 Mbps и скорост на ъплоуд до 25 Mbps, като включеният обем данни за трафик на максимално достижимата скорост в зависимост от избрания тарифен план може да достигне до 300 GB на месец. По данни на ЕС за 2014 г. България е на последно място сред страните членки с 36 процента от домакинствата, живеещи в райони с изградена мрежа от четвърто поколение, при средна стойност за Европа 80 процента.

Спектърът, нужен за изграждане на 4G мрежа е 900, 1800, 2100 MHz и се наблюдава интерес от страна на операторите към тези обхвати за развитие на клетъчни мрежи от четвърто поколение. Към настоящия момент целият радиочестотен спектър в обхват 900 MHz е разпределен по равно между трите най-големи оператора. В началото на септември Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) обяви, че ще проведе търг за издаване на разрешения за ползване на радиочестотен спектър в лентата 2,50-2,69 GHz. Тези честоти ще дадат възможност на мобилните оператори да развият мрежите от четвърто поколение, които уви, все още не са напълно изградени.

За сравнително кратък период от време в Европа се смениха три поколения на стандартите на мобилните мрежи, навлезе четвърти, а Япония има амбиции да бъде първата страна с работеща 5G мрежа, която се очаква да функционира за началото на летните олимпийски игри в Токио през 2020 г. (5G ще достига скорост над 1 Gbps, което ще позволява свалянето на едночасов HD филм за 30 секунди). Развитието на стандарти за 5G мрежи в Европа е част от проекта 5G PPP, който е по програма на ЕС „Хоризонт 2020” с бюджет от 6,2 млрд. евро.

През юни тази година беше постигнато споразумение между Европейския парламент и Съвета на ЕС за премахване на таксите за роуминг в ЕС от 15 юни 2017 година. В момента минута разговор се таксува за 0.19 евроцента, 0.06 евроцента за SMS и 0.20 за MB интернет. От 1 май 2016-а тези цени ще паднат съответно до 0.05, 0.02 и 0.05 евроцента (без ДДС). Според новото споразумение, потребителите на мобилни услуги, пътуващи в ЕС ще заплащат същата цена за разговори, текстови съобщения и интернет, каквато и в родината си. Това обаче не е първият път в който ЕС обещава да сложи край на таксите за роумиг. Миналата година Европейският парламент гласува премахването им от 15 декември 2015 г. Предложението обаче беше забавено заради опасения за ефекта върху пазара на телекомите (приходите от роуминг представляват два процента от общите приходи на компаниите) и спекулации, че операторите ще вдигнат местните тарифи, за да спечелят обратно загубите от отпадането на таксите за роуминг.

През последните няколко години телевизорите значително се развиха и многократно се подобри качеството, което осигуряват. Това се отрази върху услугите, които се предлагат от доставчиците на телевизия, като услугите с добавена стойност постепенно започват да се превръщат в необходимост за крайните потребители. Все повече оператори предоставят на абонатите си телевизионни канали с висока резолюция. Няма ясно разграничими предпочитания сред потребителите и се очаква процеса на преразпределяне на абонатите между кабелна, сателитна и IP телевизия да продължи.

Между мобилните оператори в България не се наблюдава ценова конкуренция, а по-скоро стремежът за спечелването на потребители се изразява в предлгане на възможности за активиране на много допълнителни услуги, промоционални пакети от смартфон и тарифен план и др. Броят на абонатите по договор у нас продължава да нараства за сметка на броя на потребителите на предплатени услуги. Повече от половината от активираните през 2014 г. нови абонати са по договор. Над три милиона души са използвали мобилен интернет – резултат от нарастването на потребителите на пакетни услуги с включен мобилен уеб достъп.

Изглежда, че в дългосрочен план абонатите ще продължат да преминават от фиксирани гласови услуги към мобилни услуги. Очаква се да се продължи развитието на мрежите за достъп от следващо поколение, което от своя страна ще повиши и дела на абонатите, ползващи високоскоростен и свръхвисокоскоростен достъп до интернет. Много наблюдатели предвиждат в следващото десетилетие мобилният интернет да изпревари в развитието си фиксирания широколентов достъп в световен мащаб и постепенно намаляване на значението на традиционната фиксирана гласова услуга.