Водени сме от убеждението, че културата е същност, основна човешка потребност и най-естественият път за разбиране на другия. Време е да помислим върху това, което ни прави човеци и как културата се свързва със социални въпроси. С тези думи Цветелина Йосифова, основател и директор на Центъра за дебат и култура „Червената къща”, и Енцио Ветцел, директор на Гьоте институт в София, се обърнаха към участниците в първия по рода си форум за култура „Състояние бежанец: хора между времето и пространството”. Свидетели сме на непозната до сега по своя размер миграционна вълна в Европа, която изправи дори икономически мощни и добре организирани държави като Германия и Австрия пред неразрешими трудности. България преживя първия пик в бежанската вълна от Сирия в края на 2013 г., когато по думите на Васил Върбанов, зам. председател на Държавната агенция за бежанците, за няколко месеца около 7000 души потърсиха закрила в нашата страна. От тогава броят им нарасна на 15 хиляди, а само през октомври т.г молба за закрила са подали над 3500 души.
Сега има едно лъжливо затишие пред буря – твърди Върбанов. – Същевременно съществено се промени профилът на бежанския поток и профилът на самите бежанци. Ако в края на 2013 г. по-голям процент бяха семействата от Сирия, то сега по-голямата част, над 70%, са самостоятелни мъже на възраст между 18 и 36 години.
Безпрецедентният миграционен натиск към Европа и респективно към България породи симптоми на разединение както между европейските страни, така и в самите общества на съответните държави, където има висок брой търсещи закрила хора. Затова първата задача пред политиците в Европа трябва да бъде изработването на обща миграционна политика, смята Ивайло Петков, ръководител на Звено „Стратегически политики, анализи и прогнози” в президентската администрация.
Бързо осъзнахме, че XXI век е векът на миграцията. Възприятието на бежанската проблематика и бежанската тема в ЕС за съжаление се тематизира под мотото бежанска криза. Повечето европейци – дали умишлено или автоматично, предпочитат да говорят за бежанска вълна без да си дават сметка за това, че зад това понятие стоят много човешки съдби и много лица, които могат да ни разкажат своите истории.
И ако в политическия дебат по темата все още акцентът се поставя върху непосредствените логистични задачи, разговорът за душевното състояние на хората, нуждаещи се от закрила, все още не е започнал. Безпрецедентната бежанска криза постави на изпитание миграционната система на Европа и измести финансовия дебат в посока мястото и образа на бежанеца – заяви д-р Томас Хайнцел, съветник в Германската служба за миграция и бежанци.
Културната интеграция е от ключово значение, за да се предотврати сегрегацията и изключването на хора идващи от различни културни общности. Смятам, и предполагам, че ще се съгласите с мен, че тази криза не е нещо, с което България или Германия, или някоя друга страна, по отделно би могла да се справи.
За разглеждането на миграцията като световен феномен апелира и Килиан Клайншмид, дългогодишен и доскорошен директор на „Заатари”, най-големия бежански лагер в Йордания, и понастоящем съветник на австрийското правителство по въпросите на бежанците.
Нужен ни е нов миграционен ред и ново разпределение на бежанците в световен мащаб – твърди Клайншмид. – Когато разглеждаме въпроса само в национален контекст, тогава на преден план излизат спешните мерки, като логистика и настаняване на хората, търсещи закрила. Днес повече от всякога имаме нужда от общи усилия и синхрон в действията на гражданското общество и институциите, които към момента много антагонистично не работят заедно. Бъдещето на човечеството е едно мултиетническо общество, смесица от различни нации, култури и религии. Нагледен пример са улиците на днешен Манхатън, където човек се разминава с хора с различен цвят на кожата, различен произход и различен културен контекст.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..