Село Мандрица кани света на гости

БНР Новини
6
Снимка: Мария Пеева
На границата с Гърция, в най-източната част на Родопа планина, се намира единственото автентично албанско село в България.

Както всяка неделя, Мандрица се събужда от звъна на камбаната на църквата „Св. Димитър”. В храма вече няма свещеник, а камбаната бие баба Султана. Тя отваря храма, в който всяка неделя сутрин се събират мандришките баби.


Те палят свещи, молят се и се черпят за здраве. Днес обаче са особено развълнувани. През нощта в малкото погранично село е пристигнала голяма група мотористи, спряла да пренощува по пътя си към Гърция.


Ръмженето на моторите връща жителите на Мандрица назад в годините, когато всички триетажни кирпичени къщи са били обитавани, а деца от съседните села са идвали да учат в местното училище.

Легендата за основаването на селото разказва живата история на Мандрица – Мария Стоенчева:

Селото е основано през 1636 г. от трима братя скотовъдци, дошли от Южна Албания. Според легендата те снабдяват турската армия с месо и мляко по пътя към Одрин. В знак на благодарност пашата им предоставя правото да си изберат място, където да се заселят. След като се установяват, братята построяват мандра и започват да продават продукцията си в съседните села. Оттук идва и името Мандрица. Местните изучават бубарство и започват да сеят черничеви градини.


Триетажните кирпичени къщи са построени именно за отглеждане на копринени буби, а селото се нарежда на челните места в отрасъла. Мандричани са се занимавали и с отглеждане на тютюн, както и със занаятчийство. В селото е имало кожарска манифактура, бъчварница, таханджийница, леярна за камбани и др.


По традиция булки се взимали от съседните села, поради което населението бързо нараснало до 3500 жители. Новодошлите е трябвало бързо да усвоят албански език. 400 години по-късно тази архаична форма все още се говори от мандричани. Тя е запазена за поколенията и в наскоро издадения разговорник с местния албански диалект, съставен от учителката Мария Георгиева-Пеева.

Някога сватбите в селото продължавали по три дни, спомня си Мария Стоенчева:

Започваха от петък с обръсването на младоженеца. В събота се ходеше на гости, а в неделя на кола се пренасяше чеизът на булката. Сватбите бяха много пищни с хорá на три кръга. На Великден имахме виенско колело, а ние, децата, плащахме с парички или червени яйца, за да се повозим. На Сирни Заговезни правехме карнавал, който обикаляше селото. Всеки раздаваше, каквото има от сърце и после започваха хорáта.



Младите мандричани не искат от славната история на селото им да остане само една черно-бяла снимка в новия им дом в някой голям град. През 2010 г. те основават Сдружение за възраждане на село Мандрица. Поставят си за цел да привлекат хора, които да станат собственици на имоти и така да съхранят селото. Популяризират го чрез годишен календар от събития (събор, детски празник, родови срещи и др.). Залагат и на туризма, опитвайки се да излязат от клишето „селски туризъм“. Ивайло Петров, председател на Сдружението, разказва защо:

Тук може да се развива прекрасно исторически и културен туризъм. В района и в самата Мандрица има стари църкви и останки от римски крепости. Само на 18 км се намира античната вила „Армира”, която е едно от големите национални богатства. Има голямо разнообразие от птици и растителни видове, климатът е прекрасен за почивка. Селото се намира между две реки, подходящи за риболов.


Мандрица е включена в доста вело маршрути. В самото село имаме забележителности от XVIII век – сравнително добре запазено старо училище с гръцка архитектура, както и т.нар. Докторска къща.

Това е домът на гинеколога Атанас Пейкидис – един от малкото висшисти през XVIII век. Той е построил своята клиника именно в село Мандрица. За пет години създадохме условия за изграждане на два хотела – еко-комплекс, направен от сертифицирани от нас кирпичени тухли и семейно хотелче. Създали сме прекрасни условия за семейна почивка.

Чакайки автобуса за Ивайловград, мандришките баби идват да ни изпратят с усмивка, домашно вино, мед и сладко от смокини и най-вече да ни пожелаят: Да си тръгнете със здраве и пак да се върнете. А една от тях добавя: Каним света на гости!

Снимки: Мария Пеева и mandritsa.com


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

В Музея на просветното дело в Копривщица

"Четете и знайте, за да не бъдете подигравани и укорявани от други племена и народи. Събрах и обединих историята на българския род в тая книжица за ваша полза и похвала. Написах я за вас, които обичате своя род и българското отечество. Преписвайте тази историйца… и пазете я да не изчезне!" Това казва преди повече от две столетия в своята..

обновено на 24.05.20 в 02:02

Министерството на туризма връчи награди на най-добрите в сектора през 2018 година

Министерството на туризма връчи своите годишни институционални награди в бранша. На стилна церемония във Военния клуб в София бяха отличени победителите в 16 категории, излъчени след онлайн гласуване, провело се в периода 13 ноември – 5 декември 2018 година. Специално видео обръщение до гостите на събитието изпрати председателят на Световния..

публикувано на 12.12.18 в 11:22
Провиралката над село Лиляч, в рамките на мегалитен комплекс.

Провиралките – народно средство за здраве и зачеване

България е малка по своята площ и на картата на Европа понякога по-лесно ще я разпознаете по фóрмата, но не и по името, което липсва. Обаче този, който опознае страната ни, няма как да не признае достойното ѝ място на европейския континент: заради богатата история, щедрата природа, пъстрите традиции и мистериите, които я обвиват. Една от тези..

публикувано на 07.12.18 в 13:27

В Гумощник ценят всеки гост и му подаряват своята богата история

„Боже, благодаря ти, че ни удостои да видим изгрева на слънцето и днес, позволи ни да видим и залеза на този ден“ – с такава молитва и благодарност за живота е започвал всеки нов ден в малкото село Гумощник в близост до Троян. Районът е известен с многобройните си исторически и природни забележителности, а не малка част от тях се намират в с...

публикувано на 07.11.18 в 12:03

В село Косово времето е спряло през XIX век

Сезоните сменят лицата си, а ние – в постоянни мисли за ежедневните битови проблеми, загубваме връзката с природата. Трупаме грижи, години, а неудовлетворението смачква душите ни. Но ако само за един ден се отскубнем от хватката на материалния свят, успяваме да чуем песента на природата, която бързо ни зарежда с безвремието си и изпълва..

публикувано на 29.10.18 в 12:08

Люлин планина – далеч от хората, насаме с природата

Няколко са планините около София, които предлагат възможност на жителите и гостите на столицата да разтоварят сред природата от забързания ритъм и проблемите на пренаселения град. Една от тях е Люлин. Тя е по-слабо популярна сред туристите в сравнение с Витоша, в чието подножие се намира столицата. Затова пък можете да скитате с часове из меките..

публикувано на 26.10.18 в 11:00

На безгрижна есенна разходка из Понор планина

Ако се чудите накъде да поемете на релаксиращ преход в планината през слънчевите дни на циганското лято, можете да спрете избора си на Понор. Това е карстова планина, разположена в централната част на Западна Стара планина. Най-високата ѝ точка е връх Равно Буче (1499 м), за чиято форма можете да се досетите от названието му. Просторните плата..

публикувано на 09.10.18 в 14:42