Късно в сряда Парламентът прие републиканския бюджет за 2016 г. По принцип това събитие се смята от политиците и анализаторите за едно от най-важните през годината. Под влияние на безкрайните бюджетни приказки от всички медии, но и поради факта, че държавата си остава най-големият работодател и инвеститор в страната, много от обикновените българи също следяха отблизо дебатите и се вълнуват от основните показатели на публичния бюджет, тъй като от него зависят техните заплати, пенсии, помощи, стипендии и т.н.
Тази година всичко мина сравнително гладко с няколко малки, но болезнени и показателни изключения. Освен фантасмагоричните спекулации на някои екзотични анализатори, повечето наблюдатели признаха, че новият публичен бюджет не предлага никакви сензации, че е доста технократски и че не вещае нещо апокалиптично или драматично за другата година в социално-икономическото битие на обикновения българин, а крайцерска бюджетна скорост без вълни и вълнения, при сравнително комфортни условия и леко навъсено небе. Това за небето се отнася за международното положение, тероризма и други конфронтации, които заплашват спокойствието не само на българите и не само в Европа. Но това е друга тема, макар че има и бюджетно измерение, тъй като парите за отбрана и сигурност се вдигат.
Най-много пари управляващите отделят за инфраструктурни проекти и за здраве. Дават малко и в социалната сфера за пенсии и помощи, поотпускат колана на публичната администрация и... толкоз. Тази скромност и пестеливост важат и по отношение на данъците – те няма да се повишават и си остават на досегашното равнище. Приходите на бюджета ще растат заедно с ръста на БВП, т.е. под 2%, плюс външни заеми, които могат да достигнат тавана от 2,7 млрд. евро, но надали. В крайна сметка публичният дефицит ще падне до около 2% от БВП и ще бъде приемлив за Брюксел.
При тази консервативна бюджетна политика как ще направим толкова обещаваните и толкова очаквани реформи в образованието, полицията, правосъдието, здравеопазването, питат наблюдатели. Ами не всичко става с пари, понякога политическата воля е по-важна, отговарят управляващите и напомнят, че тези реформи имат точно обратната цел – да намалят неуместните разходи и да подобрят ефективността на различните социални системи. Звучи добре и разумно, остава да видим дали е точно така. Че имаме основания да се съмняваме говори скорошният пример с полицията – щом властите поискаха чрез реформи да спестят пари от щедрите привилегии за полицаите, те скочиха като един и провалиха правителствените планове.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..