Какво си казваме, когато видим на улицата незрящи хора? Питаме се: „Тия пък как се справят?”
Тази почти цинична истина е цитат от документалния разказ „Веселите момчета” на Светослав Драганов. Отговорите на въпроса са в трийсетте минути, които имате възможност да прекарате в съботната вечер с шестима незрящи мъже, героите на фичъра „Веселите момчета”.
Оказва се, че те са като всички други. Трудно се събуждат, мързи ги да стигнат до гардероба, грижат се за семействата си, борят се за прехраната си. Освен това пътуват по света, без да го виждат и обичат децата си, но само си представят как точно изглеждат. През 1989 година държавата ги съкратила от работа, но те са изненадващо толерантни към нея. Казват, че държавата не помага на слепите и че не е тяхна работа да коментират защо постъпва така. Тяхна работа е да приемат факта, че нямат помощ от държавата. След като останали без работа, макар и незрящи, и те като всеки зрящ човек се запитали какво да правят. И основали групата „Веселите момчета”, за да си помагат. Музиканти са, нали разбрахте? Свирят. Пеят. И накрая на деня си поделят парите от шапката. Вярват, че в живота се случва какво ли не. Знаят, че животът отнема на всеки по нещо. На тях им е отнел светлината. Техният живот протича на тъмно, но все пак тече. Затова поне да тече весело. И са сигурни в едно – има две неща, които никой не може да им вземе – радостта и обичта. Те държат здраво радостта и обичта в ръцете си. И наистина живеят весело.
Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..
Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село. През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..
Радиотеатърът с удоволствие ви представя премиерата на „Звезда без име“ от Михаил Себастиан. Всички участници в радиопроекта работиха с истинска творческа радост и вдъхновение. Представям ви екипа: Превод: Огнян Стамболиев. Адаптация: Яна Добрева. Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев,..
Пиесата на Георги Василски „Три бири – Ново време“ е тъжна сатира за нещата и събитията, които връхлетяха България през годините на прехода. Връхлетяха, но не уплашиха – компанията, която авторът събира, коментира ставащото с насмешка, понякога с напразни надежди, друг път с ентусиазирани пророчества. Както може да се очаква, от копнежите и бляновете на..
В седмицата ( 17 - 21 декември ), в която най-силно очакваме коледните празници, започва и тази серия на рубриката „Запазена марка“, която ще звучи всяка делнична нощ от 2 часа през нощта . Общото в петте подбрани произведения този път ще са вярата и надмогването. Но не църковната вяра, дори и не и религиозната вяра в нейния каноничен облик, а вярата,..
На 16 декември 2018 г. от 16 часа предстои да чуете премиерата на радиопиесата „Кредитът“ от каталонския драматург Жорди Галсеран. Галсеран е най-поставяният чужд автор в българските театри през последните няколко години, а предстоящата радиопиеса е първият път, в който негово произведение ще звучи в ефира у нас. Интересът към този автор далеч не е..
През декември отново ще можете да проследите нощната театрална програма на БНР - всеки делничен ден, 30 минути след полунощ, включваща преимуществено класически произведения и, по класически начин, неостаряващи постановки. В понеделник (3 декември) , от 0.30 часа , е „Дамата с кученцето“, една прекрасна и много стара постановка с актьорските гласове..