Влизам в многопрофилния медицински комплекс за семейно здраве и на вратата ме посрещат две руси близначета, на по около 5 месеца, и баща им. Количката им е крайно модерна – на два етажа. Единият близнак лежи на горния етаж, а другият отдолу, по съседски. Близнакът от горния етаж се смее и гледа палаво, а другият се мръщи, защото изпуска клюките. С дарена от бебетата усмивка се запътвам към кабинета на Таня Милачич, доктор по ембриология и ръководител на ембриологичен и андрологичен сектор към комплекса. След дълго лутане по лабиринтите на болницата се срещам с нея и нямам търпение да ми разкаже кога и защо избира да се развива точно в тази професия:
Когато бях на 14 години, гледах документален филм за ин витро. Направи ми много голямо впечатление. Споменаха, че биотехнолозите „правят“ бебета ин витро и още тогава се запалих по това. Вече знаех, с какво искам да се занимавам. Преподавателите в Биологическия факултет обаче ми казаха, че това е много малък сектор в България, и че основно медици се занимават с това, а не биолози. Според тях нямаше да мога да се реализирам.
Въпреки моментното разочарование, Таня успява да осъществи желанието си и се издига в кариерата си. Независимо от завладяващите дела на работното място, Таня бърза да си тръгне от болницата, за да влезе в роля номер две за деня – съпруга и майка. Преди години семейство Милачич много искало да има деца и работело усилено по въпроса. След доста дълго чакане съдбата решава да дари Таня и съпруга й не с едно, а с две момченца-близнаци. Също толкова сладки като тези, с които се запознах в комплекса. Радостта е голяма, но ежедневието бавно, но прогресивно отново завладява Таня.
За себе си осъзнах, че, тъй като се върнах на работа много рано – едва 9 месеца след раждането, много неща от контакта с децата ми липсваха. В момента се опитвам да ги наваксам. Осъзнавам, че времето не може да бъде върнато назад, въпреки че единият ми син обещава да изобрети машина на времето, с която да ни направи по-млади един ден.Пожелавам на всеки да изпита щастието от това да има деца и да успее да ги възпита добре.
В момента близнаците са на 8 години, ходят на училище, но и на много извънкласни дейности: баскетбол във вторник, тенис в четвъртък, уроци по литература в петък, домашни по немски и математика в събота, а след ученето – разходка в парка, каране на колело или кънки на лед. С тях винаги са и техните родители, които са намерили ключа към това как да разпределят времето си между работата, децата, ежедневните битови дейности като готвене, чистене и малко почивка. Всяка сряда Таня работи от сутринта до късна вечер върху тежки казуси, свързани с професията й, а поне 3 пъти годишно участва в научни форуми и конгреси, свързани с репродуктивното здраве, стерилитета и др. Досега е участвала в над 50 такива срещи, като е изнасяла лекции и научни доклади, основно в Европа. Била е модератор на сесии и организатор на конгреси в България, а от три години и в Европа – тази година в Хелзинки (към Европейската асоциация по човешка ембриология). В момента е организатор на две сесии по ембриология на XVII конгрес по стерилитет на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ). Дейността й включва покани на лектори, определяне на теми, настаняване, модериране на английски език и много други.
Въпреки претрупания график, Таня винаги намира време за позитивни емоции. Ето какво отговори тя, когато я попитах кой е любимият й момент от работата:
Благовещение, когато ние се свързваме с всички семейства, на които сме помогнали. Болницата се изпълва с деца. Даже настръхвам, когато го казвам, но във всеки коридор има бебета и пораснали деца. Обикновено има много смях, много музика и веселие. Това ме зарежда позитивно, макар много от хората да не знаят кой стои зад лабораторията. Те имат контакт предимно с лекуващите лекари. Въпреки че не ни познават по имена или лица, срещата е изключително зареждаща, защото тя дава надежда и стремеж да продължаваш напред.
Д-р Таня Милачич посвещава себе си на децата и на изкуството да създава живот, а това за нея е ключът към щастието.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..