Днес и утре ще се проведе вторият рунд от пазарлъка на ЕС с Турция за овладяване на мигрантската криза. В предишен коментар си позволих да определя като изнудване поставените от Анкара три условия, а именно да се удвоят парите от три на шест милиарда евро, които ЕС да й даде, за да държи под контрол мигрантите; турските граждани да могат да пътуват в ЕС без визи; да се ускори процедурата по приемането на Турция в ЕС. Какво ще стане на втория рунд, предстои да видим.
Първото условие е изпълнимо, ЕС има пари, може да плати тези 6 милиарда евро откуп, които обаче най-вероятно ще са само едно начало. За премахване на визите също може да се намерят вратички, но за влизането на Турция в ЕС в сегашния й вид вече би било прекалено.
Анкара все по-често показва, че е много далече от принципите и моралните устои на европейската общност. Пример за това е и поведението на турските власти при трансграничното сътрудничество с България, страна-членка на ЕС. Тези дни българските медии за пореден път алармираха, че общините Бургас, Хасково и Свиленград няма да получат пари от ЕС по програмата за трансгранично сътрудничество между България и Турция. Става въпрос за около 11 милиона евро. Причината е забраната за партньорство наложена на турските общини преди време от външното министерство в Анкара, тъй като паркът в Хасково е наречен „Арменци” в памет на арменския геноцид, а общините в Бургас и Свиленград са приели декларации, признаващи арменския геноцид в Османската империя.
Телевизионният канал bTV цитира кмета на турския град Одрин Реджеп Гюркан, който заявява в прав текст: „С Хасково работихме много добре, но вече имаме забрана от нашето външно министерство и тя е окончателна”. За да се оправят нещата, според Гюркан трябва да се последва примера на българския град Ямбол, където общината отмени декларацията си за признаване на арменския геноцид.
Има и други примери. Миналото лято турският град Бурса спря изпълнението на проекта за нискотарифни полети с побратимения български град Пловдив, след като общинският съвет прие декларация, с която признава арменския геноцид.
Да оставим настрана, че обявената от Турция „война” на „непослушните” български общини е недопустима намеса във вътрешните работи и сериозен дипломатически скандал. Провалът по вина на Анкара на проектите за трансгранично сътрудничество лишава трите български общини от средствата за подобряване на околната среда и намаляване на последствията от природни бедствия, които всяка зима и пролет нанасят значителни щети на техните територии.
А историята не може да се пренапише. В края на XIX и началото на XX век Османската империя извършва геноцид като избива над милион и половина арменци. Република Турция обаче, която наследява Османската империя, не ще и да чуе думата „геноцид”. Защо? Защото според международното право геноцидът е престъпление, което се преследва и наказва, включително и чрез репарации.
Десетки са държавите по света обаче, които официално са признали извършването на арменския геноцид в Османската империя. Това се споделя и от болшинството историци и изследователи. Франция и Канада отиват по-далече, като приемат закони, които инкриминират отричането на арменския геноцид.
В българския парламент няколко пъти бяха правени опити да се признае арменския геноцид. Но предложенията не се приемаха поради активната съпротива на депутатите от ДПС, партията на турското малцинство в България. Все пак през април миналата година Народното събрание призна „масовото изтребление” на арменци в Османската империя. Не събра достатъчно кураж, за да използва понятието „геноцид”. Но прекаленото угодничество винаги има обратен ефект, и за едната и за другата страна. Време е България да се еманципира и да започне да поставя условия като страна-членка на ЕС.Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..