Банките в България трупат печалби от такси и комисиони, вместо от активи

28-те банки в България традиционно регистрират едни от най-високите печалби в икономиката. Рядко са фирмите и предприятията от небанковия сектор, които могат да се похвалят с месечни печалби от по няколко десетки милиона евро, но при финансовите институции това е масова практика.

Преди рязкото спадане на лихвите до на практика нулеви равнища за депозитите и чувствително намаляване при кредитите, банките си попълваха касите главно от доходи от активи – кредити, вложения в ценни книжа, операции на паричните и валутни пазари и т.н. Последни данни на БНБ за състоянието на банковите активи в страната показват, обаче, че днес вече не е така и банките все повече разчитат на своите клиенти да им плащат огромните разходи за заплати, бонуси, издръжка и луксозни офиси и, накрая, за чиста печалба, като постоянно увеличават таксите и комисионите, които събират. Стигна се дотам почти половината от астрономическите печалби на банките да идват от плащания за техните услуги. А тези услуги не са се променили кой знае колко, че да оправдаят постоянното вдигане на таксите. Напротив, освен електронното банкиране, което в повечето случаи също е платено, и безконтактните банкови карти /и при тях има такси, естествено/, нищо ново не се предлага на клиента, който все така губи немалко време, чакайки пред гишетата на някой банков клон. Но печалбите скачат и за първите два месеца на годината достигнаха 100 млн. евро. И как няма да е така, след като например, за да платиш данък към държавата от 20 евро, ти вземат такса от 2 евро – цели 10% чисто печалба. Това го няма в никой от останалите сектори на икономиката.

Банките печелят останалата половина от нетните си приходи от огромните разлики в лихвите по отпуснатите кредити и по привлечените средства. Банковите депозити не носят на притежателите си вече почти никакъв доход, тъй като официалната лихва в страната е 0%. Но по различните видове кредити лихвите съвсем не са нулеви и се въртят около 10%. И тук наблюдаваме печалба от 10%, каквато другаде няма.

Вярно е, че банките носят огромни рискове и трябва много внимателно да се грижат за чуждите пари, които са в тях. А сигурността и намаляването на риска са скъпи удоволствия. Те вероятно и обясняват заплатите за банковите мениджъри, които 5-6-кратно надвишават заплатата на министър-председателя на страната.

Всичко това създава определени негативни настроения в обществото срещу банките и банкерите, които са толкова обичани, колкото и адвокатите. Още повече, че в момента тече мащабна проверка на качеството на техните активи, т.е. на отпуснатите кредити, резултатите от които трябва да станат известни през август. За това, че има доста голяма вероятност не всичко да се окаже наред и лошите кредити да се окажат повече от официално оповестяваните данни, говори фактът, че в държавния бюджет за тази година има специално заделен близо 1 милиард евро за евентуална спешна нужда от оказване на помощ на някоя ограбена и застрашена от неплатежоспособност банка. Това от своя страна прави финансовите институции още по-взискателни и придирчиви при отпускането на нови кредити, което, естествено, не прави щастливи бизнеса и гражданите и още повече засилва отрицателното им мнение за банките и банкерите. Според разпространеното мнение, те само искат пари и предлагат пари само, когато и на когото не му трябват. Много добре в този контекст се помни и напомня примера с фалиралата преди две години Корпоративна банка, за която се твърди, че е ограбена от самия си собственик и негови приближени, а цената на нанесените поражения платиха всички с милиарди евро държавен външен дълг.