Топенг – танцът на маските

На кръглата сцена се появява танцьорът, играещ Джакатаю – наполовина човек, наполовина лешояд. Той е свидетел на отвличането на богинята Сита от Злия демон и цар на Ланка, Равана и отчаяно се опитва да я спаси. Започва драматична битка между двамата герои, но Равана е по-силен и Джакатаю е победен. Ранен, но все още жив, той разказва на съпруга на Сита – Рама и на неговия брат Лакшмана, какво се е случило…
Тази история е в центъра на известния санскритски епос „Рамаяна“: „рамаяна“ – означава „пътят на Рама“, а танцът на маските, топенг, се появява през XIV - XV век на островите Бали и Ява, където все още е широко разпространен.
Името „топенг“ идва от „топ“, което означава „ступа“ – будистки храм.
На ежегодните празници на храма в индонезийските градове, под звуците на традиционния индонезийски оркестър гамелан, включващ основно ударни инструменти, чрез танца топенг се разказват истории за природата и духовете на предците, а по-късно и откъси от „Приключенията на принц Панджи“, „Махабхарата“ и „Рамаяна“. Танцьорите носят маски и костюми в ярки цветове и в началото изпълняват ролите на пратеници на боговете.
Смята се, че използването на маски е свързано с култа към прародителите – танцьорите са влизали в ролята на своеобразни „преводачи“ на волята на боговете.
Още за танца на маските можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“.