Конституционният съд потвърди текстовете за Здравната карта

До делото се стигна, след като от опозицията оспориха правото на Националната здравноосигурителна каса да избира партньорите си спрямо потребностите, установени в Здравната карта и да сключва договори по критерии, зададени от Министерския съвет. Становището на депутатите, че въпросите, свързани със здравното осигуряване, се уреждат само със закон, не среща подкрепата на конституционните съдии. Според мнозинството от тях "няма конституционна разпоредба, която изрично да възлага единствено на законодателя да урежда материята относно реда и условията за финансиране на лечебните заведения, като част от националната здравната политика". 

С мотива, че "здравето на хората е публично благо и не може да зависи само от пазара", конституционните съдии отхвърлят твърденията на опозицията, както, че с промените в Закона за лечебните заведения се ограничава правото на свободна стопанска инициатива, така и че с възможността Касата да избира с кои болници да сключи договори в областите, в които броят на леглата надвишава потребностите, определени със Здравната карта, ограничава свободата на избор на пациентите.

Конституционният съд подчертава, че икономическата свобода не е абсолютна и отстъпва пред необходимостта да се осигури приоритетната цел в здравеопазването – гарантиране на живота и закрила на здравето на гражданите. Освен това, предвидената възможност за държавна намеса е ограничена във времето и пространството – законът предвижда възможност за актуализация на Националната здравна карта и не създава ограничения за инвестиции в областите, в които потребностите от здравни услуги не са задоволени.