Процедурата, наричана „лични разговори“ според Ернст Ингмар Бергман

Този човек е един от малкото филмови режисьори, може би единственият в света, който успя да каже за човешката същност толкова, колкото казаха Достоевски и Камю, Кшищтоф Кешловски.
Фондът на Радиотеатъра може да се похвали с една солидна колекция върху произведения на Бергман, повечето от които са драматизации или радиоверсии на неговите литературни сценарии, а най-старата ни радиопостановка „Градът“ от 1978 г., под режисурата на Асен Шопов, е направена по текста на радиопиесата на Бергман The City, написана през 1951 година. Най-новата продукция е „Есенна соната“ от 2013 г. с режисьор Милена Кубарелова. Произведенията на Бергман, дори тези, които първоначално излизат като романи, дори тези, които са замислени и издадени като киносценарии някак много лесно, леко и охотно стават радио. Тяхната многопластовост, фрагментарност, лаконичност и логика на монтажа, заложена още в замисъла, са същностно радиофонични.
Лични разговори (Private Confessions, на шведски Enskilda samtal) е най-напред книга, а след това и филм, режисиран от Лив Улман през 1996 г., с премиера в Швеция на 25 декември 1996 г. и с прожекция на фестивала в Кан през 1997 г. в категорията Un Certain Regard (Един особен поглед).

Лични разговори, Частни беседи, Частни изповеди – според нюансите на превод в различните езици – слагат фокуса върху една духовна практика, която води до споделяне и дискутиране на греха и морални въпроси със съветник имат за цел да постигнат оправдаване и надмогване на греха чрез упование на вярата. В наративно-белетристичен план личният разговор на Бергман е едно от онези изключителни постижения, за които говори Кешловски – внимателно, съсредоточено, прозорливо и ясно, ясно проведено и ясно дефинирано анализиране на човешкия характер. Лични разговори проследява страстно-драматичната история на семеен скандал, провокиран от извънбрачната любовна история на съпругата на шведски пастор и студент по теология през 1920 година. Обременена от чувство за вина и принуждавана от нравите и предразсъдъците на своята среда, главната героиня Ана признава предателството на майка си, свещеника, приятелка и съпруга си, но не може да намери опрощение.
Според киноведа Роджър Ебърт през 80-те години на своя живот, вече в напреднала възраст, Бергман се връща към детството си и тайните на брака на родителите си. И двамата му родители са били здраво потопени в религията и теологията, което не им пречи да правят погрешни стъпки, но след това им съдейства да ги преживяват, достигайки до състояние на истинска агония. Загадките около мотивацията на техните действия в отдалечената във времето им младост са провокацията за създаването на 4 филма – „Фани и Александър“ (1983), „Най-добри намерения“ (1992), „Родени в неделя“ (1994) и последният е „Лични разговори“.
Четенето като радиожанр може да бъде реализирано в широката скала между чистото четене от един глас, през разиграното четене от няколко актьорски гласа до радиодраматизацията със съответно музикално и звуково дизайнерско решение. Този път предлагаме в Радиоколекция драматизация. Александра Василева, Стоян Алексиев, Велислав Павлов, Леонид Йовчев, Мимоза Базова и Юлиана Сайска са актьорите в силния творчески екип на продукцията, събран от режисьора Григор Антонов. И така Бергман в „Радиоколекция“ в продължение на 13 работни дни в обичайния час 21.20.
… Моят постоянен фаворит, защото той олицетворява страст, емоция и има топлина, Франсис Форд Копола.