Всъщност темата беше все още неизвестната кандидат-президентска номинация на управляващата партия ГЕРБ, когато в телевизионно интервю премиерът Борисов заяви угрижен, че България се намира в изключително усложнена външнополитическа обстановка. С тези думи може би искаше да подготви публиката за образа на следващия президент и главнокомандващ на въоръжените сили като гарант на сигурността и спокойствието в страната. А може би дори сам се вижда в този образ. Дали това е така, все още не може да се каже, но едно е сигурно – от сложната геополитическа схватка, в която се намира, Борисов едва ли ще излезе без щети нито като премиер, нито като президент.
Миналата седмица в Санкт Петербург се състоя дългоочакваната среща между руския президент Владимир Путин и турския държавен глава Реджеп Тайип Ердоган. Макар и индиректно, от изхода на преговорите зависят бъдещите взаимоотношения на съседна Турция с ЕС на фона на зациклилите преговори за членство, които се водят от 53 години. А поглед към Санкт Петербург бяха отправили не само от Брюксел, но и от София, защото там ставаше дума и за енергийни проекти, които пряко касаят България. Както за всяка друга държава, така и за България енергийните доставки са от ключово значение. Нещо повече – когато страната покрива около 95% от енергийните си нужди от Русия, те имат и геополитическо измерение. Тази енергийна зависимост не се харесва нито на България, нито на нейните партньори от тази и от другата страна на Атлантика. Тя е и основната причина за често менящия се курс в българската енергийна политика десетилетия наред в зависимост от това, дали в София управлява социалистическо, т.е. проруско правителство, или консерваторите, които са прозападно настроени. Когато преди 14 години бившият председател на БСП Георги Първанов беше избран за президент на страната, в България настана ерата на неговия „голям шлем”. Става дума за трите големи руски енергийни проекта АЕЦ Белене, газопровода „Южен поток” и петролопровода „Бургас-Александруполис”. Нито един от тези три проекта не е факт, но и трите до ден днешен не слизат от политическата сцена.
Срещу трите мегапроекта протестират не само десните политици в България, но и САЩ и ЕС. Министър-председателят Борисов първоначално също беше на страната на противниците на „големия шлем”. На конференция с американски бизнесмени в София дори наскоро гордо заяви, че България е спряла руските проекти. В навечерието на срещата Путин-Ердоган обаче премиерът смени курса. Позовавайки се на позиция на ЕК за спазване на европейското право, премиерът все пак допуска както доизграждането на АЕЦ Белене, така и размразяването на „Южен поток” и дори на петролопровода „Бургас-Александруполис”.
Този завой в енергийната политика може да се обясни с опасенията от очертаващата се конкуренция на регионалния пазар в лицето на Русия и Турция. Ако скараните Москва и Анкара действително се сдобрят, то България ще се окаже на страната на губещите. В Санкт Петербург се обсъждаше нова атомна централа в Турция, която би била достатъчна да покрие нуждите от електричество в региона. Така надеждите на България да изнася ток от бъдещата АЕЦ в Белене ще се изпарят. Подобен сценарий може да се очаква и за газопровода „Южен поток”, който от декември 2014 г. има своя алтернатива, наречена „Турски поток”. След разговорите с Ердоган в Санкт Петербург руският президент заяви, че знае за намеренията на България за съживяване на газовия проект, но поиска „железобетонни” гаранции за осъществяването му, след като Москва инвестира и загуби много време и средства. Това изказване съвсем не звучи като съгласие.
На фона на затоплянето на отношенията между доскоро непримиримо скараните Русия и Турция България се оказа в незавидното положение на губещ. Уви, това не бива да ни изненадва – в нашите географски ширини последователността в политиката рядко се приема за предпоставка за успех в преследването на национални интереси. Лично за премиера Борисов, който все още не е решил, дали ще се кандидатира за президент наесен, евентуалният му избор може и да му донесе известно спокойствие, но ще остави отворен въпроса, кой след него ще вади кестените от огъня.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..