Телескопът "Хъбъл" засне водни изпарения на повърхността на най-малката луна на Юпитер

От американската космическа агенция НАСА оповестиха,че разполагат с данни за наличието на водни изпарения в космоса от  един от спътниците на Юпитер. Откритието е направено с помощта на космическия телескоп "Хъбъл", който е успял да заснеме гейзери на повърхността на луната Европа.

На кадрите, заснети от "Хъбъл", се виждат изригвания от южния полюс на  Европа, за които учените смятат, че са водни пари. Според тях активността, подобната на тази на гейзер,  е ключово доказателство, че дълбоко под повърността на спътника има океан. А ако това е така, то една бъдеща мисия до луната на Юпитер може и да успее да вземе проби от океана, без да се налага да сондира през дебелата 100 километра ледена обвивка. Всъщност ледът на  Европа е лош проводник на топлина, заради което и учените смятат, че под него има течна вода,  почти 3 пъти повече от тази във всички земни океани.

Изследователи са изчислили и евентуалния химически баланс на океаните на спътника, който, според тях, е изключително близък до този на земните, т.е. има достатъчно водород и кислород за формирането на живот. НАСА смята, че съществува и вероятност въпросните водни пари да се издигат на около 200 километра над повърхността на спътника, след което да се връщат обратно към него под формата на дъжд.

Откритието подхранва надеждите и за намиране на други форми на живот в галактиката. Ако наличието на гейзери бъде потвърдено, то Европа ще бъде вторият спътник в Слънчевата система, за който е известно, че има водни пари.  През 2005 г. сондата "Касини" на НАСА засече такъв тип изригване от потърхността на Енцелад, естественият спътник на планетата Сатурн.

От НАСА обявиха и бъдеща мисия за потвърждаване на наличието на водни пари на Европа, който е най-малката луна на Юпитер, открита преди над 400 години от Галилео Галилей.