За все още будните феодални старци*

Снимка: БГНЕС

Един бивш български финансов министър си беше позволил да определи научните хора в България като „феодални старци, които си стоят в БАН и събират заплати”. Същият невежа финансов министър, който сбърка БАН със Светия Синод, остана в историята с прословутата си „постна пица”, сиреч държавен бюджет, В който освен друго беше орязал драстично и разходите за научна дейност. По думите му „науката не е основно нещо по време на криза”. 7 години по-късно по нищо не личи, че е настъпила промяна в отношението на държавните ни мъже към науката.

Проектобюджетът за 2017 г., гласуван вчера на първо четене в бюджетната комисия на парламента, предвижда около 2,5 млн. евро повече средства за БАН. Парите за Академията ще бъдат малко над 40 млн. евро. Не е нужно нито да си финансист, нито да си учен, за да разбереш, че с 40 млн. евро наука не се прави. На фона на сухите цифри заявката на правителството от това лято, че образованието остава приоритет, някак олеква. Конкретните параметри на държавния бюджет за 2017 г. станаха известни около Деня на будителите на 1-ви ноември, когато учените излязоха на мирен поход в София срещу трайното недофинансиране на научната дейност в България. Според тях проектобюджетът е „ликвидационен” за науката у нас. И го подкрепиха с факти. Според проф. Лъчезар Аврамов, директор на института по електроника към БАН, предвидените средства за следващата година ще покрият само 85% от разходите за заплати, които от години са сред най-ниските в България. Средната заплата в БАН е малко над 350 евро при 230 евро минимална работна заплата от 2017 г. По отношение на доходите на хората в науката България се отдалечава с бързи темпове от средноевропейските норми, което, естествено, важи и общо за доходите в страната. Средната възраст на учените в БАН е 49 години и обяснението на председателя й акад. Стефан Воденичаров е просто: липсата на пари гони младите учени.

В същото време България е приела стратегически документ, озаглавен „Национална програма за реформа”, който е в изпълнение на стратегията „Европа 2020”. Като основна цел в него е формулирано задължението на държавата да осигури средства за развитие на науката и иновациите в размер на 1,5% от БВП до 2020 година. 3 години преди това България е далеч от тази цел. Нещо повече – страната ни губи позиции в международните класации за конкурентоспособност. Западни учени от години твърдят, че икономическата база на цивилизования свят се променя, като конкурентните предимства на един народ вече не зависят от традиционните фактори благоприятен климат или природни богатства, а от придобитите знания в университетите и научните институции на съответната държава. Получаването и прилагането на качествено знание е първостепенен приоритет, свързан с бъдещето на народа. Тази концепция е в основата и на Лисабонската стратегия на ЕС. В момента учените в България смятат, че страната ни върви срещу това основно течение. Видимият резултат от неглижирането на научната дейност е масовото напускане на млади кадри. „България се е превърнала в инкубатор на специалисти, които се обучават тук, държавата и семействата им влагат пари, за да отидат да допринасят за прихода и просперитета на други държави” – това е тъжната констатация на проф. Аврамов.

Протестът на учените тази седмица няма да е последен. На 10-ти ноември, поредната годишнина от падането на комунистическия режим, БАН има намерение да проведе на открито, на площад „Александър Невски” в столицата, общо събрание на учените и работещите в Академията. Надяват се да се съберат 5-6 хиляди души, които да обсъдят проблемите в науката, вкл. и финансирането й. Поканени са и „почетни гости” – министър-председателя, министъра на образованието и науката Меглена Кунева, и вицепремиера Томислав Дончев, които са членове на т.нар. Съвет на настоятелите на БАН. Тяхно задължение освен като държавни лица, а и като членове на това настоятелство, е да се грижат за интересите на учените и да осигуряват ефективната работа на системата. Всеки разговор е полезен. Но едно е сигурно предварително – промени в бюджета за наука няма да има.

* През ноември 2009 г. тогавашният финансов министър Симеон Дянков нарече работещите в БАН „феодални старци”, като вероятно обърка израза „синодални старци”, който се използва в разговорния език като определение на членовете на Светия Синод на БПЦ.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Магията на стъклените играчки за елха

Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...

публикувано на 21.12.18 в 08:30

Куклите с български имена на Станка Козарева са приятели на децата в целия свят

Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..

публикувано на 17.12.18 в 08:20

Ева Майдел: Да бъда част от двайсетте най-влиятелни млади политици е огромно признание

Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..

публикувано на 13.12.18 в 12:07

Зората на латиното в България и „Салса докторите“

Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..

публикувано на 10.12.18 в 12:43

Липсата на млади хора обрича занаятите на изчезване

Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..

публикувано на 10.12.18 в 08:25

Благотворителна изложба на зимни и коледни пъзели White and Merry

На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..

обновено на 07.12.18 в 11:28

На Никулденската трапеза

Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост.   В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..

публикувано на 06.12.18 в 08:10