Представят документалната повест "Смърт край рози" в Пловдив

Документалната повест „Смърт край рози“ ще бъде представена в Културен център "Тракарт". 

Авторът на книгата Веселина Божилова и адвокат Емилия Недева ще разкажат за най-тежкия случай на пловдивските криминалисти преди 1989 г. 

Веселина Божилова е журналист по професия, сценарист на документални филми и поредици. Голяма част от работата й като журналист и като гражданин е посветена на наркозависимите. Основател е на Сдружението „Майки срещу дрогата“ и е автор на книгите „Смъртна присъда“, „Не се предавай“, „Наркотиците: преживяно и осмислено“ и „Всичко възможно“. /18 ч./ 

От книгата „Смърт край рози“: 

Това е документална повест за две убийства, които разтърсиха Пловдив и селата наоколо преди повече от 10 години (текстът е писан през 1993 година – б. а.). На 30 юни 1979 година в непосредствена близост до розоварната в село Зелениково бе открит трупът на убитата три дни по-рано Мария Латева – лаборантка в „Българска роза“. Три години убиецът остана неразкрит. На 27 юни 1982 година случаен минувач откри трупа на убито и изнасилено момиче в храстите до Братската могила в Пловдив. Три дни криминалистите установяваха самоличността на жертвата. Името на убиеца, обаче, изплува още при огледа на местопрестъплението. Тридесет дни по-късно той беше заловен. Пет месеца по-късно беше осъден на смърт. Един месец по-късно Върховният съд потвърди присъдата. След пет месеца тя беше изпълнена. Това беше най-тежкият случай в практиката на пловдивските криминалисти преди 1989-а година.“

Веселина Божилова започва разказа си така: Когато тръгнах по дирите на случая, за който бях чувала само слухове и легенди, бяха минали десетина години от развръзката. Тогава – през 1993-та, си мислех, че това е един много дълъг период от време. Още повече че в него се бяха сменили две системи, много прозорци се отвориха, много въпроси чакаха своя отговор. И без да знам подробности, този случай ми се виждаше много интересен. За него оживено се говореше, но никой не знаеше нещо със сигурност. Не съм и подозирала обаче колко пласта ще разровя и как под тях нещата ще са още живи.