Софтуерният бизнес в България е най-добре представящият се сектор на ИТ индустрията в България след десет години членство в Европейския съюз. Това показват данните на независимата консултантска компания CBN Pannoff, Stoytcheff & Co., която от 26 години анализира ИКТ пазарите и бизнеса в страната.
Фактите говорят сами за себе си: 4982 работни места през 2006 година срещу 19 755 позиции днес в софтуерния бизнес (или ръст от близо 300 процента). В софтуерния бранш работят едни от най-висококвалифицираните и добре заплатени специалисти в България. Годишното проучване на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) показва, че средното възнаграждение в сектора е четири пъти по-високо от това за страната. Отчетен е обаче твърде слаб ръст на заетостта в сферата, което сочи към проблемите с недостига на ИТ специалисти. От БАСКОМ регистрират, че на фирмите са необходими над осем седмици, за да намерят подходящи хора за отворените си позиции. Положителна тенденция е обаче, че покупателната способност на специалистите от сектора – софтуерни архитекти, софтуерни разработчици и проектни мениджъри – в някои случаи започва да се изравнява, а в други дори е по-висока в сравнение с държави като Великобритания например.
Факторът "приходи" допълва картината: 139,4 милиона евро спрямо 1 млрд. и 20 милиона евро за 2016-а спрямо 2006-а (над 600 процента ръст) за софтуерния бизнес у нас.
ИТ специалистите са 85 на сто от всички служители в бранша. Една трета от тях са жени. Над 90 процента от работните места са заети от млади хора под 35-годишна възраст.
Ако се запази темпът за прираст на приходите в сферата, се прогнозира, че след четири години – през 2021 г., те ще достигнат 4,5 процента спрямо БВП, което би я наредило сред най-големите индустрии в страната.
Равносметката, десет години след влизането на България в Европейския съюз, е че софтуерната индустрия се утвърждава стабилно в икономиката, върви уверено напред и е сред най-устойчивите в страната.
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..