Призванието да бъдеш екстремен журналист

В края на 2016 година от Община Своге отправиха предизвикателство към всички онези журналисти, които искат да станат „екстремни“ репортери. Тази покана върви заедно с проекта на общината в близко бъдеще тя да се превърне в „Столица на екстремните спортове и приключенския туризъм”. С началото на пролетта платформата за популяризирането на красотите на България около Искърското дефиле вече е в действие. Целта е страната ни да бъде представена по един нов начин пред любителите на екстремните спортове. Екипът заел се с тежката задача е специализиран в различни сфери, като едно от главните действащи лица е Иван Кристоф, известен като Човекът паяк. От 1990 г. живее в Торонто, където бързо става популярен и се превръща в атракция с рискованите си дейности. Той се катери по сгради, извършва сложни операции на труднодостъпни места, екип под негово ръководство ремонтира фасади на небостъргачи, виси „окачен” на хеликоптер, прави снимки на обекти от въздуха, участва в спасителни акции. Или казано накратко – eксперт по вертикални и въздушни операции. Той е и основният виновник да има екстремни тренировки за журналисти, за да придобият опит чрез упражнения в изненадващи ситуации на опасни и трудно достъпни места. Какви качества трябва да притежава един екстремен журналист и кое би ни накарало да изберем тази професия? Отговор на тези въпроси търсим  от Човека паяк.

Ако потърсите в интернет какво е „embedded extreme journalist”, няма да откриете нищо. Ние сме първите, които подемат тази инициатива. Идеята е местните хора, които познават най-добре региона, да споделят с журналистите своите умения. Малка част от българите практикуват катерене и пещерно дело по тези места и ще бъде хубаво Искърското дефиле да се популяризира като такава дестинация. Тук може да има хеликоптерни разходки покрай ждрелото, рали състезания и велосипедни спускания около водопад „Скакля“. За журналистите това би било едно ново изживяване.

Целта на Иван е идеята да се разпространи и в чужбина. Той е насочил вниманието си към Близкия Изток, тъй като има контакти с кралското семейство на Дубай и е партньор на много хеликоптерни изложения. Красотите на България и възможностите за по-лесно развитие на такъв тип иновативен бизнес биха привлекли инвеститори. Но според Кристоф има неща, които пречат на този план да се осъществи.

Вместо хората от този бранш да търсят развитие по подобие на западните страни, дали с маркетингови стратегии или проучване на региона, те очакват бърза далавера, която да им бъде спусната от държавната администрация. А тя от своя страна иска да ѝ се плати. По този начин се изпада в порочен кръговрат, от който няма полза и никой не печели.

Друг проблем според Иван Кристоф е, че в България стойността на живота е силно занижена. При застраховките, ако човек се изгуби в планината и не бъде намерен, обезщетението е 1000 лева. В такъв случай е по-добре да загинем, защото ако бъдем спасени трябва да заплатим хиляди за спасителната акция.

Едно от нещата, за които съм се борил, е спасяването на хора да бъде безплатно, защото иначе е вид търговия. Това е конфликт на интереси и пречи на истинския смисъл на това да бъдеш спасен. Аз бях един от първите, който предложи в спасителните акции да участват доброволци. Когато един човек има техниката и възможностите да помага, защо да не го прави. Тогава никога не бих допуснал, че някой би се възползвал от нещастието на човек в беда.

Снимки: svoge.bg