Наливаш го в чашата, пиеш и никога не знаеш колко труд е вложен в него. Отстрани изглежда лесно, но, докато се стигне до този момент, три месеца „живееш“ във виното. Няма ли сутрин, обед и вечер позитивна мисъл, не следиш ли всеки етап от процеса, нищо няма да се получи. Необходимо е просто да спазваш правилата и да мислиш с любов за него – думи на Христо Ковачев, любител – производител на вино.
Христо е роден в Троян – град с богата история, съхранени традиции и красива природа. Намира се в подножието на Стара планина, а наоколо са резерватите от Национален парк „Централен Балкан“. Наричат града „столицата на сливовата ракия“ – емблематичната българска напитка. Христо от години се занимава с частен бизнес. Собственик е на голяма сладкарница, в която се произвеждат и предлагат великолепни сладкиши. Завършил е езикова гимназия в Ловеч, а след това – биотехнологии в СУ „Св. Климент Охридски“ и Химико-технологичния и металургичен университет в столицата.
Ето и как от ценител на виното става любител-производител.
Преди десетина години се събрахме в една вила – мъжка компания на червено вино. Някой каза, че в Балкана никой не може да направи хубаво вино, само хората от полските райони разбирали от това. Мисълта се загнезди в съзнанието ми и започнах да търся книги и учебници по темата. Стори ми се, че процесът не е чак толкова сложен и още първата есен си купих специален съд от неръждаема стомана. Започнах със скромното количество от 200 кг грозде, сорт „Мерло“. Спазих всички изисквания, споменати в литературата и, макар да ми беше за пръв път, се получи хубаво вино. Следващата година купих още два съда и експериментирах с два други сорта. В домашни условия не правиш големи количества вино, но, когато имаш с кого да го споделиш, се получава невероятната комбинация от добри хора и добри напитки.
Майсторството на балканджията е оценено високо не само от многобройните му приятели.
Участвам в конкурси за непрофесионалисти – разказва Христо. – От престижното състезание за любители-винари в Ловеч имам награди в три поредни издания. Тази година изпратих мое вино и на конкурс в Асеновград, където участват хора от цяла България, истински любители на виното. Журито е професионално, съставено от представители на Аграрния университет в Пловдив. Те дадоха висока оценка и класираха на първо и на второ място две мои вина. Едното, произведено от каберне фран, другото – от карменер.
Наред с тънкостите при производството на вино, Христо изучава и „характера“ на видовете грозде. Твърди, че има връзка между зодията на човека и неговите предпочитания за определен вкус (и дори послевкус) на виното.
Познавам много богати сортове, отглеждани у нас. Мога да кажа, че всеки сорт вино пасва на определен характер – убеден е той. – Както хората се различават по своя темперамент, така и вината, направени от различните сортове грозде, имат своята идентичност. Аз например съм зодия лъв и обичам вината с изразени плодови оттенъци. Те се получават, когато семките и люспите се отделят след бурната ферментация. Ако се оставят по-дълго време във виното, тези плодови аромати не се усещат, а преобладават танините. Привърженик съм на тази технология, именно тя дава облика, определя характера на дадения сорт грозде и виното, което се получава от него. Няма плод, чийто аромат да не може да бъде открит в някой от сортовете грозде. Мисля, че в България все повече се цени хубавото вино. Например в нашия град, известен със своята сливова ракия, все повече хора започнаха да търсят доброто вино и да се учат да го правят.
Според мен, виното е ключалка, през която надничаш в сърцето на човека. „Във виното е истината“ – толкова кратка и толкова истинска мисъл. През последните години на 14 февруари у нас отбелязват два празника. Някои празнуват виното, други – любовта. Аз намирам много общи неща между тях. Ако нещо се обърка в началото на процеса, ако има замърсяване или градусът на захарност е нисък, средата става кисела и вместо вино се получава оцет. Така е и в любовта – ако характерите са чепати, ако няма искреност и чистота, връзката се разпада. При добри условия може да се получи хубаво, трайно вино, с добър вкус и послевкус, на което да се наслаждавате дълго.Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..