Изчезнали звуци от нашата истинска родина или Аугустус

През годините от 1904 до 1918 Херман Хесе пише 22 кратки истории, известни и като приказки, и Аугустус е една от тях. Публикувана е през 1913 година. Какво се случва с автора през това време? През 1911 предприема пътуване до Шри Ланка и Индонезия. Сам. На 34 години е. През 1912 се премества в Берн и след поредица лични нещастия напуска военната служба е подложен на психотерапия. През този период започват заниманията му с психоанализа и познанството му с Карл Юнг. Когато се връща към цивилния живот след Първата световна, през 1919, се премества в Монтаньола, близо до границата между Швейцария и Италия с изглед към езерото Лугано, наема жилище и остава да живее в него 12 години. Там започва да рисува. От края на 30-те години издаването на произведенията му в Германия е забранено. През 1946 година получава Нобелова награда за литература. 

Аугустус е написана в един от много редките и кратки моменти на затишие пред буря. 

Продукцията на Радиотеатъра е направена през 2007 от Яна Добрева, като автор на драматизацията, и Илия Добрев, като режисьор и изпълнител на една от главните роли. Участват Иван Иванов, Георги Кадурин, Нина Стамова, Мая Бабурска, Мария Русалиева, Мариана Миланова, Васил Асенов, Ася Йочева и Гергана Цекова. 

Четенето на новелите на Херман Хесе означава навлизане в един страхотен свят на сънища и видения, философия и страст. Те разказват за онова много специално място в нас, в нашата психика, което ни вдъхва духовен копнеж. Така мотивирани и вдъхновени, се чувстваме принудени да напуснем дома и накрая неизбежно да се върнем в него, като по време на това отсъствие-пътуване-живеене далече получаваме както най-голямата радост, така и най-опустошителните рани на сърцето ни. Тези изящни къси истории демонстрират същите мистични и романтични импулси, които допринасят за блясъка на романите му. 

Аудиопреживяването на приказките тръгва от същата тази жизненоважна духовна сила, която е завладяла въображението. Радиоверсията на Аугустус в решението на Илия Добрев се основава на противоречието между деятелния и съзерцателния живот, централно на автора и характерно за цялата немската литература, и разчита на нашата развита вътрешна чувствителност към нравствените измерения на света. 

В това е смисълът на нашето пребиваване на земята: да мислим и да търсим, и да се вслушваме в далечните изчезнали звуци, защото отвъд тях е нашата истинска родина. Херман Хесе