Журналистът Велин Пасков: „Чувствам се гражданин на света“

Поглед към бъдещето ни предостави обективът на Велин и Мария Паскови. Последната им фотоизложба „Зимен Китай“ показа зимното лице на Пекин и най-северния и студен китайски град Харбин, разположен от двете страни на река Сунхуа. Градът е домакин на най-големите зимни фестивали на ледените и снежните скулптури в света.

Идеята за фотоизложбата „Зимен Китай“ се роди в един съвместен разговор с директорите на институт „Конфуций“ във Велико Търново Искра Мандова и ЛунТао. Аз споделих, че никой не познава зимната страна на Китай, а през 2022 г. Пекин ще бъде домакин на зимните олимпийски игри. Това ще бъде първият град, организирал и зимни, и летни олимпийски игри. Очаква се през 2022 г. там да се проведе олимпиада, каквато досега светът не е виждал. Решихме да направим изложба, в която да покажем непознатото лице на Поднебесната империя. Никога не бях попадал на температура от минус 38 градуса. В Харбин видяхме изключителни красоти и се надявам, че публиката, като ги видя на изложбите във Варна, Велико Търново, София, Русе и Бургас, изпита същото чувство, което и аз.



Изключително удоволствие е да видиш снега под формата на скулптури, мостове и в какви ли не още причудливи форми. След като се настанихме в хотела, решихме да отидем в един от зимните паркове. След залез слънце магията настъпи – това пространство оживя с арки в синьо, гигантски пързалки, високи по 5-6 метра, къщи във всички възможни цветове на дъгата.



Оказа се, че има още един парк, където ледените скулптури стигат до височина 35-40 метра.



Може да минете и по „Моста на въздишките“, който променя цвета си от млечнозелено до яркожълто или да се спрете пред най-красивите пагоди.

Името на Велин Пасков е свързано с много проекти, посветени на Далечния изток. Продуцент е на документалните филми „Аз обичам Тайланд“ и „Тайланд – земя на свободите“. Автор е на фотоизложбата „Прекрасна Индонезия“ и др. Първата му среща с Китай е преди повече от 15 г. и тогава се впечатлява невероятно. Тогава разбрах, че животът ми трябва да бъде свързан с тази държава. Човек понякога си прави такива заключения, които с времето избледняват. Колкото и да се блъскаха вълните на времето, в моето съзнание Китай остана изключително ярък – разказва Велин Пасков. Свързва се с Радио „Китай за чужбина“, което днес има редакции на повече от 60 езика, в това число и български. След успешно издържан конкурс, две години работи в Китай като кореспондент. Запознавайки се с местната култура, журналистът е удивен от умението на китайците да концентрират цялото си внимание върху една определена задача и да я усъвършенстват.

Една от големите мечти на Велин е да посети Монголия. Интересът му към тази страна е провокиран от документален филм, заснет от Джулия Робъртс. В момента Монголия бързо се развива, Улан Батор е град, в който може да се види много, а със своите пустини и монголски степи страната предлага безброй възможности за приключения – казва Велин Пасков и продължава:

Друга моя мечта е да посетя Индия по време на Дивали – това е празник, който се провежда през есента. Ненапразно го наричат „фестивалът на светлината“, защото тогава цяла Индия е обляна в светлина. Винаги, когато посещавам някоя страна, се опитвам това да съвпадне с празник и така да усетя духа й. Станах например свидетел на рядък фест, който се нарича „Фестивал на кристалните синове“ и се провежда в северната част на Тайланд, на границата с Мианмар. На този празник се отбелязва възмъжаването на момчетата. Когато навършат определена възраст, те трябва да отидат в манастир. Дали ще го направят за няколко дни или година, това е личен избор. Обличат се в красиви дрехи в ярки цветове и се гримират по специфичен начин. През седмицата, в която фестивалът продължава, младежите не стъпват на земята – близките им ги носят на раменете си. Всичко това завършва с уникална церемония, която се провежда в местния храм. Третото, което мечтая да реализирам, е пътешествие по стъпките на Ернесто Гевара. Нарочно пропускам псевдонима „Че“, защото, когато прави своето пътешествие с мотоциклет из Южна Америка, той е бил обикновен студент по медицина с интерес към проказата. Тръгва от Аржентина, минава през Андите, през Чили, Перу и посещава няколко лагера по поречието на река Амазонка, където са лекували от проказа. Това не е революционерът Че Гевара, а един млад човек с бурни идеи, силно впечатлен от бедността на Южна Америка.

Снимките са любезно предоставени от Велин и Мария Паскови