Национална премиера на сборника "Гласовете на българския диаболизъм" в Стара Загора

Библиотека "Родина", Къщата на Архитекта и Издателство "Парадигма" са организаторите на националната премиера на сборника "Гласовете на българския диаболизъм" и среща с част от екипа му в Стара Загора.

В рамките на XIII маратон "Четяща Стара Загора" своите изследвания представят Яница Радева, Десислава Узунова, Владимир Полеганов и Яна Ленова-Димитрова.

Срещата и преставянето са на 23 април от 19:30 часа в Къщата на Архитекта (ул. Сава Силов, 37).

Сборникът включва текстове, четени на едноименната конференция, проведена през 2016 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Става дума за интересен научен проект, иницииран от група млади изследователи, който е първият опит за целенасочено и систематично изследване на явлението „български диаболизъм“. 

В изданието са включени текстове както на утвърдени литературоведи (проф. Валери Стефанов, проф. Миглена Николчина, проф. Николай Аретов. доц. Огнян Ковачев), така и работи на докторанти, завършващи своите дисертационни трудове. 

В замисъла на сборника, а и на предшестващата го конференция, е залегнала интуицията, че диаболизмът не е просто някакъв отрязък архивирана, мъртва литературна история. Диаболизмът живее като интелектуално предизвикателство, като повод за преосмисляне на литературното минало и настояще. Сборникът „Гласовете на българския диаболизъм“ демонстрира как вниманието към миналото се съчетава с ангажимента към настоящето. Той е пример за това как литературното наследство продължава да живее в полето на културата – по пътя на четенето, преосмислянето, полагането в нови контексти.

Интервю на Тошка Събева с Десислава Узунова.

В литературата диаболизмът (от лат. diabolos — „дявол“) е изображение на свръхестествени образи и явления. Като модернистично литературно направление акцентира върху интерпретации на ирационалното, фантастичното, призрачното и гротескното. Нерядко диаболизмът се повлиява от митологичните вярвания и произведения и е течение в литературата, което е свързано с немския романтизъм, както и с готическия роман. В текстовете на диаболистите акцентът е поставен върху мистичното, загадъчното и опасното за човека при неговите срещи с тъмните сили. Казано на съвременен език, тези произведения са ангажирани с проникване в човешката същност чрез паранормалното. Диаболистите използват познати сюжети и мотиви, за да проникнат в тъмната среда на битието. В диаболистичното писане се използват активно парадоксът, иронията и гротеската.

Историческите корени на литературния диаболизъм се откриват в романтизма и преди всичко в творчеството на Ернст Теодор Амадеус Хофман. Като направление в българската проза и поезия се налага през 20-те години на 20 век. Сред представителите на диаболизма в България са Светослав Минков, Владимир Полянов, Георги Райчев, Атанас Далчев, а отзвук от него се открива и в творби на Чавдар Мутафов, Емилиян Станев и др.