За мълчанието и игрите на щастието

Измина седмица, откакто две деца стърчаха на пистата на Националния ни стадион, нашарени със свастики и обидни за полицията надписи. След медиен натиск, от тях се заинтересува само Държавната агенция за закрила на детето. Нито съдебните органи, нито футболният съюз, нито футболният клуб, чиито яростни фенове, поне така се изписваше, са малките запалянковци. В цял свят възхвалата на фашизма е престъпление. У нас явно не е, след като се извършва свободно.
Водевилът стана по-пълен, когато пред медиите единият от бащите заяви, че непознат е нарисувал сина му на стадиона. След такова заявление в много страни, от които уж взимаме законодателен пример, биха отнели и родителски права. Детето, според отецът му, било заведено на стадиона още на 4 месечна възраст.
Измина седмица. Футболният съюз мълчи. Но водевилът стана още много по-пълен, когато депутати внесоха в народното събрание искане за забрана на рекламата на хазартните игри. Защото тогава Футболният съюз скочи като ужилен. И клубът, подкрепян от свастиката на малолетните, също скочи. И т.нар. работодатели и индустриалци скочиха. И започнаха да убеждават, че хазартният бизнес давал много на държавата и спорта.