Село Поляна – една случайна отбивка, която пленява доживот

Макар да сме привързани и да прекарваме повече време в големия град, понякога имаме нужда от разнообразие. Едни го откриват на почивка в луксозен курорт, други – в някое тихо и поддържано българско село, където човекът все още живее, уважавайки всичко онова, което получава от природата. И преди думите да зазвучат като извадени от някой утопичен разказ, трябва да ви успокоим, че до селото има път, ток, вода, както и обхват за вашия мобилен телефон. Най-доброто, което може да направите, попадайки в село Поляна обаче, е да забравите поне за няколко часа собственото си ежедневие, да си изключите звука на телефона и да се потопите в тишината и благоуханните аромати, които ще ви обгърнат за секунди. Мартин Ганев е нашият любезен домакин. Той е човек, за когото промените са нещо, без което не може. За това свидетелства и фактът, че макар бързо да се издига почти до върха на реномирана световна компания, след време я напуска, за да построи своя нов дом в полите на Странджа планина и да се посвети на биоземеделието. Но всичко започва с едно случайно отклонение от пътя му към морето:

Село Поляна открих случайно, макар да мисля, че няма случайни неща. Година преди да отида там, бях в Тоскана. Чисто визуално, тази италианска област прилича на подножията на Странджа. И там, и тук местността е хълмиста, пълна с гори и обработваеми земи. Разликата с Тоскана е в това, че там е пълно със замъци и солидни каменни къщи, както и хора, които са истински щастливи, че живеят именно на това място. Те се радват на всичко, което имат и ценят онова, което получават от природата. Фермата край село Поляна е един проект, който започнах на 8 декември 2009 година, когато насред полето сложих една палатка и един дебел спален чувал. Казах си, че един ден на това място ще построя къща и затова исках да го усетя. Тогава почувствах много интересна близост със земята, а на другата сутрин, въпреки че почти не бях спал, бях изключително свеж.

Мечтата на Мартин вече е факт, а поддръжката на разрасналото се стопанство той е поверил на 10 души, но за 9 години те са се сменили няколко пъти, тъй като не е оставал доволен от работата им. За него е важно да продължи да го развива и затова се нуждае от хора, които имат отношение към природата и оценяват онова, което тя им дава. Според Ганев фермата е един жив организъм, където не бива да се отглежда само една култура, тъй като това не е естествено за природата и не е здравословно за самата култура.

Ние се опитваме да произвеждаме най-добрата възможна храна и това не може да стане с едно монокултурно земеделие. Затова отглеждаме най-различни житни култури, сред които лимец и спелта, а те са намирани в пирамидите.



Освен тях имаме бадеми, орехи, различни видове билки, както и маслодайна роза. Стигаме и до животните, сред които и пчели, които са изключително важни за една ферма. Те се намират в симбиоза със земята и растенията в нея.

Предприемачът споделя, че за напояването разчита единствено на соларните помпи, които, с помощта на неизчерпаемата слънчева енергия, осигуряват вода от 70-80 метра дълбочина. Тъй като регионът е много сух, а жегите често започват още през април, пожарите също са често явление. Ето защо, използването на леснозапалими горива в стопанството е минимално.

Макар да го казва с голяма доза съжаление, опитът на Мартин досега показва, че част от нашите сънародници живеят, в един кошмар, в който сами са се поставили с мисленето, че нищо не зависи от тях. А истината е, че промяната на всичко, което ни дразни или не харесваме около нас, трябва да започне от самите нас. Защото ако собствения ни двор е пълен с вехтории, не бива да сочим този на нашия съсед и да му даваме съвети как и кога да го изчисти. Според Ганев, именно този начин на мислене, а и завистта, пречат на хората да се почувстват пълноценни и мотивирани да работят за своето собствено добро.