За малките големи надежди на българската журналистика

В образованието на младото поколение особена роля играят средствата за масова информация. Много е важно журналистът да притежава висока нравственост, нестандартно и гъвкаво мислене, да е отговорен за думите си и да спазва професионалната етика в отразяването на събитията. А как ви звучи идеята тези качества да се развиват от ранна възраст, деца да пишат във вестници, да водят предавания по радио и телевизия и от малки да се подготвят за нелеката понякога професия на журналиста? Всичко това е реалност и се случва в Клуба за деца-журналисти в София.

Клубът е създаден през 2003 година в Сливен към вече несъществуващото частно радио „Омега“. Радиожурналистът Коста Чолаков започва да кани в предаването си деца, които водят рубрики, правят репортажи и усвояват основните закони на жанра. Две години по-късно радиото е продадено, дейността на клуба е преустановена, за да се възроди отново в София през 2012 година.

Това е извънкласна форма на обучение, както по английски, танци или други, и може да продължи до XII клас, – обяснява Коста Чолаков. – Всяко занятие започва с организационни неща, продължава с урок и после следва импровизационната част, която е същинската практика – правим се на водещи, измисляме ситуации, анализираме, дискутираме, обсъждаме. Уча ги на основните неща – как да правят новини, анкети, репортаж и интервюта. Опитвам се да докажа, че малки деца могат да правят журналистика. Ние възприемаме журналистиката като наука и тук се преподават такива знания, които могат да са полезни за децата.

В момента клуба посещават деца от II до VI клас. Будни, любознателни, отворени към новото, готови да задават въпроси и да търсят отговори. Децата са имали изяви в няколко телевизии и радиа, сред които и Българското национално радио. Предстои включването им в програмната схема на една от частните телевизии. Защото децата имат желание, въпросът е желанието да се поддържа, а то се поддържа с практика, – казва Коста Чолаков. – Децата могат да се справят – къде по детски, къде по-задълбочено, но могат да направят всичко, стига да има кой да ги ръководи. И те ще се справят, – убеден е журналистът.

Клубът за обучение на деца по журналистика и репортерство не разполага със средства за закупуване на необходимата репортажна техника, но децата се впускат в приключението „журналистика“ смело и с желание, записвайки интервютата с телефон.

Според мен тази професия е много интересна, в нея се разбират много интересни неща за света и България, – отговаря на въпроса с какво я привлича журналистиката 11-годишната Виктория, която по време на занятието представи професионално направена анкета сред съучениците ѝ. Катерина, на 12 години, мечтае да стане спортен журналист и да отразява спортни събития, а скоро ще се запише на волейбол и тенис. 8-годишният Емин посещава Клуба за деца-журналисти вече 15 седмици. Харесва ми, че пишем неща, играем на импровизации, – изброява любимите си моменти той. А Валентин, който е почти на 10 години, е правил новини и интервюта и харесва и двете. Какъв, според него, трябва да бъде един журналист? Не трябва да е груб, трябва да е внимателен, да си учи нещата, да не се напива, всякакви добри неща да спазва, а лошите неща – не, – по детски искрено споделя момчето. Кое е най-важното, което е научила 10-годишната Денислава? Най-важното, което научих сега, е за радиото, какво може да се прави там, разбрах интересни неща. Аз си мислех, че радиото са просто хора, които са в една стая и има много компютри и пускат просто музика да се излъчва. Но изобщо не е било такова нещо. Нещо много повече е. И това ми беше едно от най-интересните. И в телевизията също. А ето какво казва Пресиян, който е на 12 години: Запалих се по журналистиката още от малък, бих казал още от I клас, специално по спортната журналистика, защото ми харесва да участвам в събитията, да ги отразявам, да анализирам мачове и спортни срещи, – разказва той. А на какво го е научил г-н Чолаков? – На търпение. Най-важното е винаги да си упорит, да имаш търпение и да не спираш да искаш да постигнеш повече. 

Вие сте ми по-ценни от златен медал, – често казва Коста Чолаков на децата. И влага всички сили в това да направи от тях достойни хора и журналисти. Успех, малки бъдещи колеги!