На 12 юли 1934 година е създадена една от най-дълголетните организации на хората с увреждания в страната ни – Съюзът на глухите в България. Членовете му издават вестник „Тишина“, участват в различни програми, фестивали, международни културни, спортни и музикални събития, имат младежка организация и център за професионално обучение, провеждат състезания по риболов и първенства по шахмат. Успехите и постиженията са безспорни, но не липсват и трудности.
Един от основните проблеми пред глухите хора и обществото ни като цяло е признаването на жестовия език като национален, – казва председателят на Съюза на глухите в България Николай Нинов. – Този проблем трябва да се обсъжда на всички нива, да се провеждат дебати с правителството и министерствата, с организациите, които са загрижени за глухите хора и техния език. Защото досега жестовият език не е признат официално точно поради недостатъчната гласност, недостатъчната публичност, недостатъчно сериозното ангажиране от страна на правителството.
Дълги години Съюзът на глухите в България, заедно с останалите национално представени организации, се бори за признаването и ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, което става факт през 2012 година. Това отваря вратите за по-сериозно обсъждане на правата на тези хора и именно в конвенцията е заложено узаконяването на жестовия език. През 2018 година съвместно с Министерството на образованието фондация „Глухи без граници“ издава пособието „Теоретично описание на граматиката на българския жестов език“ и Речник на българския жестов език.
Нужда от такъв речник имаше от дълги години, – смята Николай Нинов. – Този наистина мащабен национален проект, в който се включиха изключително много глухи хора, експерти и специалисти в областта на жестовия език, позволи да се направи изследване от лингвистична и експертна гледна точка и доведе до издаването на този речник, който има за цел да уеднакви всички жестове и да създаде единен стандарт на езика.
Друг сериозен проблем, с който се сблъскват глухите хора в България, е комуникацията. Звуковата информация, която не е достъпна за тях, създава предпоставки те да бъдат изолирани, да се чувстват недобре информирани и да нямат ясна представа за това, което се случва и най-вече за това, което предстои. Същото се отнася и за следването във висши учебни заведения, където изключително голяма част от глухите хора разчитат само на видеолекции и на учебници, но не и директно на преподавателите.
Необходимо е да има по-специфично предаване на информацията, което може да се осъществява единствено с помощта на високо квалифицирани жестови преводачи, – продължава Николай Нинов. – Активните преводачи в България са изключително малко, не повече от 30 души. Професията е регламентирана, но финансирането е почти нулево. Необходима е подкрепа на държавно ниво, тъй като жестовите преводачи могат да компенсират достъпа до информация.
В помощ на глухите и хората, желаещи да се научат да говорят и общуват с жестове, съществува компютърна програма за усвояване на българския жестов език „Жестоматика“, речници на различни теми, видеоуроци. Какво е бъдещето на този красив език според Николай Нинов?
Красотата на този език се състои в това, че двигателното изпълнение на езика е едно изкуство. Изкуство, наподобяващо пантомима. И не случайно едни от най-добрите мимове в света са именно глухи хора. Езикът на жестовете има невероятните възможности да бъде все повече популяризиран и да привлича все повече вниманието на обществото. Ние вярваме, че това ще се случи именно с едно узаконяване на жестовия език. И тогава потенциалът му ще бъде разгърнат в по-големи мащаби.
Снимки: личен архив и Десислава Семковска
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..